Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Дори незабавните стъпки могат да се окажат недостатъчно навременни — каза малко назидателно Андина. — Перквейнската аристокрация е прочута с лошото си отношение към бедните, а кафявият орден има същата слава. Аз може и да съм само едно глупаво момиченце, но и на мен ми е добре известно, че добруването на всяко общество зависи в много по-голяма степен от селяните и от градските труженици, отколкото от аристокрацията. И трите ордена извършиха предателство спрямо обикновените хора, така че те вече няма да ви имат доверие.
— Точно това казах и аз — отвърна Емдал и се обърна към останалите двама екзарси. — Видяхте ли, скъпи приятели, че дори и това дете схвана мащабите на нашата грешка?
— Добре, Емдал, не е необходимо непрестанно да ни напомняш това — сърдито каза Алейкон. — Говори по същество и да приключим е цялата история.
— Великолепна идея, Алейкон! — съгласи се Емдал. — Трябва ни някой, който да бъде противопоставен на този Арган, а нито един нормален гражданин не би повярвал в нищо, което излиза от устата на официалното духовенство.
— В общи линии сте прави — съгласи се Алтал. — И какво смятате да направите?
— Нуждаем се от нов глас — каза Емдал. — Глас, който да не е омърсен от досегашните ни грешки.
— И каква точно изненада си ни подготвил, Емдал? — попита Двейя.
— Току-що учредихме нов църковен орден. Новият орден ще носи раса, отличаващи се от нашите, за да не го свързват с нещата, които сме правили в миналото. Членовете му ще се грижат за бедните и за онеправданите, няма да живеят в дворци и няма да се сдружават с аристокрацията.
— Това е може би едно добро начало — каза с известно съмнение Бейд. — Моля да ме извините, ваше високопреосвещенство, но дали този орден ще разполага с достатъчно време, за да се противопостави на проповедите на Арган? Той вече има множество привърженици, които е решил да поведе към Магу още преди края на седмицата.
— Предполагаме, че за целта ще е необходимо умението да се проповядва убедително и вдъхновено, братко Бейд — съгласи се Емдал. — Самият аз съм сигурен, че ти ще се справиш с тази задача.
Лицето на Бейд внезапно побеля като платно.
— Аз ли?! — възкликна той.
— Това е едно от малкото неща, по които постигнахме съгласие, екзарх Бейд — каза Едон. — Ти си единственият възможен избор. Орденът ти ще бъде съставен от жреци със сиви раса, които ще дадат обет за бедност. По време на съвещанието обсъдихме и въпроса за целомъдрието, но накрая решихме, че бихме могли да обидим богинята Двейя, ако проявим настойчивост в това отношение.
— Мъдро решение — отбеляза Лейта.
— Въобще не може да става дума за това — заяви твърдо Бейд. — Аз вече дори не съм жрец.
— Жреческият обет е за цял живот — отвърна Емдал. — Не можеш да се откажеш от него.
— Аз убих човек, ваше високопреосвещенство — каза безизразно Бейд.
— Какво?!
— Пронизах един човек с меч в тронната зала на двореца на ариа Андина. Аз съм прокълнат.
— Ще трябва да обсъдим тази работа — каза Алейкон и върху пълното му лице внезапно се появи широка усмивка. — Това променя напълно нещата, нали, Емдал? В крайна сметка май няма да ми се наложи да напускам Магу.
— Проблемът е сериозен, Емдал — загрижено каза Едон. — Убийството е по начало несъвместимо с духовния сан.
— Моля ти се, Едон, дръж се сериозно — каза сърдито Емдал. — От време на време и ние сме организирали убийства.
— Вярно е, обаче не сме ги извършвали лично. Можеш да ми възразиш, че това е въпрос от техническо естество, обаче правилата са си правила. Докато грехът на брат Бейд не бъде изкупен с покаяние, той няма право да бъде извисен.
— Кого точно уби, Бейд? — попита Емдал.
— Казваше се Яхаг, ваше високопреосвещенство — намеси се Андина. — Струва ми се, че брат Бейд малко преувеличава. Яхаг не бе човешко същество в същинския смисъл на думата. Беше повече демон, отколкото човек. Дори и Генд се боеше от него. Освен това малко преди да бъде убит, Яхаг уби един млад човек, когото Бейд подготвяше за послушник. Екзарх Едон познаваше този човек. Беше овчар от Векти, казваше се Салкан.