Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Донякъде. Шпионите на Алейкон все още могат да те чуват, но вече няма да обръщат внимание на думите ти. Няма да обръщат внимание на ничии думи. Отсега нататък ще бъдат малко странни.
— Всички жреци и без това са малко странни. Не се засягай от думите ми, Бейд.
— Трябва да ти съобщя още нещо — каза Лейта. — Алейкон никак не го радва решението, което Емдал и Едон му натрапиха в Дома. Укрил е голяма част от хората си в Магу. Преоблечени, разбира се. Все още не е съобщил на княз Марвейн, че брат Бейд ще поеме църковните дела в Магу. Марвейн определено не е най-големият умник на света и според мен Алейкон е направил кариера, като го е водил за носа. Алейкон е сигурен, че ще успее да убеди Марвейн да се престори, че приема ордена на сивите раса. Възнамерява обаче веднага след като Бейд обезвреди Арган и сложи край на селското въстание, да внуши на Марвейн да се завърне в Магу, да възстанови властта си, да прогони жреците със сиви раса, при това грубо, и да върне Перквейн на ордена на кафявите раса.
— Един вид, да извадя кестените от огъня и да изчакам те да се върнат и да се отърват от мен, така ли? — Бейд свъси вежди.
— Защо в такъв случай не ги изпреварим, като ние отървем от тях? — попита Алтал.
— Не искам повече убийства, Алтал.
— Съвсем не мислех за убийства, братко Бейд — каза Алтал и се ухили зловещо. — Може би е време екзарх Алейкон и княз Марвейн да се отправят на път.
— Къде смяташ да ги изпратиш? — попита Бейд.
— Не просто от другата страна на границата, в западна Треборея, а някъде много по-далеч. Толкова далеч, че да бъдат вече много стари, когато се върнат в Магу. Ще събера и останалите деца и ще се върнем у дома. Прозорците на Еми ще ни помогнат да открием ново местожителство на Алейкон и Марвейн. Може да е и на обратната страна на луната.
— А защо просто не ги убием? — попита Гер, когато се върнаха в Дома. — Това не е ли най-лесният начин да се отървеш от лоши хора, които ти пречат?
— Да не би напоследък пак да си си говорил с това дете, Алтал? — попита укорително Еми.
— Скоро не съм, Еми. Гер може да разсъждава и сам, без да се нуждае от моята помощ. Искам да изпратя тези двамата толкова далеч, че да изминат петдесет или шестдесет години преди да успеят да се върнат в града.
— Струва ми се, че Дверия е подходящо място за целта.
— Къде се намира?
— Отвъд източния бряг на Плаканд.
— Плаканд и бряг ли има? — попита Елиар. — Аз пък си мислех, че е безкрайна ливада.
— Безкрайни неща не съществуват, Елиар — каза Двейя. — Светът има формата на топка. На кълбо, по-точно. Както и да е, източното крайбрежие на Плаканд се намира на около две хиляди километра от Хердон. Дверия е голям остров, разположен на три хиляди и петстотин километра от това крайбрежие.
— На какво прилича? — попита Бейд.
— Прилича много на Хуле. Гора с много големи дървета и много диви животни.
— Там хора има ли? — попита Гер.
— Има, но Алейкон и Марвейн няма да успеят да разговарят с тях, тъй като тамошните хора няма да разберат думите им.
— Слабоумни ли са? — попита Гер.
— Не. Просто говорят на друг език.
— Хората говорят на човешки език — възрази момчето. — Кучетата разговарят с лай, птиците, с песни, а хората разговарят с думи. Това е всеизвестно.
— Не е така, Гер — нежно каза Двейя. — Съществуват десетки различни човешки езици. Може би и стотици.
— Но това е глупаво!
— Думата „глупаво“ е измислена от хората, Гер. Но както и да е. Островът е малко по-голям от Треборея и представлява огромна гора. Тамошните хора са много примитивни. Използуват каменни сечива, обличат се в животински кожи и почти не познават селското стопанство.
— Кораби имат ли? — попита Алтал.
— Само салове.
— Двама души трудно биха прекосили със сал и гребла море, широко три хиляди и петстотин километра — каза Андина.
— Това е почти невъзможно, мила — съгласи се Двейя. — Точно затова предлагам да ги изпратим именно в Дверия. Алейкон е жрец, а Марвейн благородник. Те никога не са държали в ръка инструмент, така че няма да могат да си построят кораб. Ако ги оставим там, там и ще си останат. За вечни времена.
— Не смятате ли, че ще ни липсват? — попита подигравателно Гер.
— Ще трябва да проявим твърдост и да се примирим с това — въздъхна престорено Лейта.
— Аз мога да проявявам твърдост, Лейта — каза Гер. — Ако стисна силно зъби, вероятно ще мога да преживея тази загуба.
— Това момче е наистина очарователно — нежно каза Лейта.