Дверите на Скръбния дом
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дверите на Скръбния дом». Краткое содержание книги:
В мините на Отатарал Фелисин, най-малката дъщеря на низвергнатия благороднически род Паран, мечтае за възмездие над сестра си, която я е осъдила на доживотна каторга. Бягството я отвежда на континента и в Рараку, където душата й ще се прероди и бъдещето й ще придобие яснота. Обявените вече за изменници Подпалвачи на мостове Фидлър и професионалният убиец Калам са решени да изпълнят клетвата си да върнат обсебената преди от божество Апсалар в отечеството й и да убият императрица Ласийн, но буреносните събития ще въвлекат и тях.
Междувременно Колтейн, новият пълководец на седма малазанска армия, повежда разбитите си, изтощени от войната легиони, в последно дръзко сражение, за да спаси живота на тридесет хиляди бежанци, и по този начин — да си осигури бляскаво място в историята на Империята.
Разположен в един великолепно описан свят, раздиран от безвластие и тъмна, неудържима магия, „Дверите на Скръбния дом“ е ужасяващата, жестока втора част на монументалната „Малазанска книга на мъртвите“.
Мащабен, съкрушителен роман за война, интриги и предателства, потвърждаващ, че Стивън Ериксън е разказвач със секващ дъха талант, въображение и оригиналност.
— Ако са секли дървета, не е било, за да строят мост — промърмори капитанът и примижа към скалата, където се бяха присвили десетки фигури. — Някой от старшите им току-що дойде да ни погледне.
Дюйкър се вгледа и каза:
— Най-вероятно е магът. Е, ако ние не ги ужилим, дано и той се въздържи.
— Макар че е добра мишена — въздъхна Геслер.
Историкът поклати глава.
— Да се връщаме, ефрейтор.
— Добре, сър. Хайде назад, момчета.
Ядрото на войската на Корболо Дом беше заело позиции от двете страни на брода. Рядката гора бързо изчезваше с всяко ново отсечено дърво — кастреха клоните и прибираха трупите. Ничия зона с ширина не повече от седемдесет крачки разделяше двете сили. Търговският път беше оставен открит.
Недер седеше под навеса, притворила очи. Историкът изчака — подозираше, че е в магическа връзка със Сормо. След няколко минути тя въздъхна и попита, без да отваря очи:
— Какви са вестите?
— Изпънали са въжета над урвата и пращат стрелци от другата страна. Какво става, Недер? Защо Корболо Дом не атакува? Може да ни смаже като нищо.
— Колтейн е на по-малко от два часа оттук. Изглежда, вражеският командир иска да го изчака.
— Може да е усвоил арогантността на Камъст Релой.
— Един нов Юмрук и един ренегат Юмрук — изненадва ли ви, че Корболо Дом предпочита тази борба да е лична?
— Не, но със сигурност оправдава освобождаването му от императрица Ласийн.
— Юмрук Колтейн беше назначен вместо него. Всъщност императрицата даде ясно да се разбере, че Корболо няма никога да напредне в имперското командване. И той се чувства задължен да се докаже. С Камъст Релой бяхме свидетели на битки с брутална сила. Сега обаче ще видим битки на умове.
— Ако Колтейн дойде при нас, ще влезе между челюстите на дракон.
— Той го знае. И идва.
— Тогава може би наглостта е проклятието и на двете командвания.
Недер отвори очи и попита:
— Къде е ефрейторът?
Дюйкър сви рамене.
— Тук някъде. Наблизо.
— „Силанда“ ще откара колкото може да събере ранени войници — онези, които могат да се оправят. До Ейрън. Колтейн пита дали желаете да ги придружите.
„Значи не е наглост, а фатална обреченост.“ Знаеше, че трябва да се поколебае, да помисли трезво над това предложение, но се чу да отговаря:
— Не.
Тя кимна.
— Той знаеше, че ще отговорите така и че ще го кажете веднага. — Вгледа се намръщено в лицето му. — Откъде Колтейн знае тези неща?
Дюйкър се сепна.
— Мен ли питаш? Дъх на Гуглата, та този човек е уикец, момиче!
— И все пак е загадка и за нас, историко. Клановете изпълняват заповедите му, без да казват нищо. Не обща увереност, нито взаимно разбирателство пораждат това мълчание. Мълчим от страхопочитание.
Дюйкър нямаше какво да отвърне на това. Загледа се в бледожълтите облаци, които се носеха в небето. „Мигрират. Същества на инстинкта. Гмуркат се в обречени течения. Красив и ужасен танц в чест на Гуглата. Всяка стъпка е белязана. Всяка стъпка…“
Юмрукът пристигна по тъмно. Воините на Враната се изсипаха напред да отворят коридор, през който да мине авангардът, последван от фургоните, натоварени с ранените, които бяха подбрани за „Силанда“.
Колтейн, с посивяло от умора лице, спря пред чакащите пред навеса Дюйкър, Недер и Геслер. Зад него застанаха Бълт, капитаните Лъл и Сълмър, ефрейтор Лист и магьосниците Сормо и Нил.
Лъл тръгна към Геслер.
Морският се навъси и изсумтя:
— Не сте такъв красавец, какъвто ви помня, сър.
— Знам ви по описание, Геслер. Някогашен капитан, после сержант, сега — ефрейтор.
— И с главата в лайната, да, сър.
— Двама ли са останали в отделението ви?
— Е, официално един, сър. Момчето е нещо като новобранец, макар и още необучен, един вид. Тъй че сме само двама, аз и Сторми, сър.
— Сторми? Адютантът на Юмрук Картерон?
— Някога.
— Дъх на Гуглата! — Лъл се извърна към Колтейн. — Юмрук, тук имаме двама от Старата гвардия на императора… като крайбрежни морски.
— Службата беше лека, сър. Поне преди бунта.
Лъл свали шлема си и прокара пръсти през оредялата си, сплъстена от пот коса. Обърна се отново към Геслер.
— Повикайте момчето, ефрейтор.
Геслер махна с ръка и Трут излезе отпред.
Лъл го изгледа навъсено.
— Вече си официално в Морската пехота, момко.
Трут отдаде чест, с три пръста.
Бълт изсумтя. Капитан Лъл се навъси още повече.
— Къде… о, няма значение. — Обърна се отново към Геслер. — Колкото до вас и Сторми…
— Ако ни повишите, сър, ще ви фрасна по това, което е останало от лицето ви. А Сторми сигурно ще ви срита, като паднете. — Геслер се ухили.