Дверите на Скръбния дом
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дверите на Скръбния дом». Краткое содержание книги:
В мините на Отатарал Фелисин, най-малката дъщеря на низвергнатия благороднически род Паран, мечтае за възмездие над сестра си, която я е осъдила на доживотна каторга. Бягството я отвежда на континента и в Рараку, където душата й ще се прероди и бъдещето й ще придобие яснота. Обявените вече за изменници Подпалвачи на мостове Фидлър и професионалният убиец Калам са решени да изпълнят клетвата си да върнат обсебената преди от божество Апсалар в отечеството й и да убият императрица Ласийн, но буреносните събития ще въвлекат и тях.
Междувременно Колтейн, новият пълководец на седма малазанска армия, повежда разбитите си, изтощени от войната легиони, в последно дръзко сражение, за да спаси живота на тридесет хиляди бежанци, и по този начин — да си осигури бляскаво място в историята на Империята.
Разположен в един великолепно описан свят, раздиран от безвластие и тъмна, неудържима магия, „Дверите на Скръбния дом“ е ужасяващата, жестока втора част на монументалната „Малазанска книга на мъртвите“.
Мащабен, съкрушителен роман за война, интриги и предателства, потвърждаващ, че Стивън Ериксън е разказвач със секващ дъха талант, въображение и оригиналност.
Историкът и Недер спряха малко зад обикалящите нервно кучета. Един от мъжете под навеса — лицето и ръцете му имаха странния цвят на патиниран бронз — се надигна от навитите въжета, на които седеше, и пристъпи отвън.
Палето налетя срещу него, но изведнъж спря, престана да джавка и махна вяло с проскубаната си опашка.
Мъжът се наведе, вдигна го и го почеса зад мръсните уши. После изгледа уикците изпод вежди.
— Е, кой претендира да е старши на тая страховита орда? — попита на малазански.
— Аз — отвърна Недер.
— Съвпада — промърмори мъжът.
Дюйкър се навъси. Нещо много познато имаше в тези хора.
— Какво означава това?
— Да кажем, че ми е дошло до гуша от надути властни момиченца. Аз съм капитан Геслер, а онова там е нашият кораб, „Силанда.“
— Малцина днес биха избрали това име — рече историкът.
— Не си търсим белята. Това наистина е „Силанда“. Качихме се на него… далече оттук. Е, вие ли сте това, което е останало от ония уикци, дето слязоха в Хисар?
Недер се намеси.
— Как стана така, че ни чакате?
— Не сме ви чакали, момиченце. Бяхме извън залива Убарид, само че градът вече беше паднал и срещнахме не един вражески кораб, тъй че се свряхме тук, канехме се да се измъкнем през нощта. Решихме да тръгнем за Ейрън…
— В името на дъха на Гуглата! — възкликна Дюйкър. — Вие сте моряците от селото! В нощта на въстанието…
Геслер го изгледа намръщено.
— Вие бяхте с Кълп, нали?
— Той е, да — каза Сторми, надигна се и се приближи. — Кълна се в копитото на Финир, изобщо не мислех, че ще ви видя пак.
— Предполагам, че имате какво да разправяте — подхвърли Дюйкър.
— И още как — ухили се ветеранът.
— Колко е съставът ви? — попита Недер, вперила очи в „Силанда“.
— Трима.
— Корабният екипаж?
— Мъртви.
Ако не беше толкова уморен, историкът щеше да забележи известна сухота в този отговор.
Осемстотинте конници на клана на Мармота направиха тройно заграждение около центъра на поляната, след което започнаха да разполагат кръговата отбрана. През горичките на запад тръгнаха съгледвачи и се върнаха почти веднага с вестта, че предните отряди на Корболо Дом са пристигнали. Защитниците от външния кръг заприготвяха оръжията си, а останалите продължиха да копаят окопите.
Когато и Трут излезе от навеса и застана до Сторми и Геслер, Дюйкър забеляза, че и тримата са добили този бронзов тен. И тримата бяха без бради, а по лъсналите им темета беше набола рядка четина.
Въпреки пороя от въпроси, кипнал в мислите на историка, вниманието му беше привлечено от „Силанда“.
— Не са ви останали платна, ефрейтор. Да не би да намеквате, че само тримата сте се справили и с греблата, и с руля?
Геслер се обърна към Сторми и изръмжа:
— Пригответе се за бой — тези уикци вече са се скапали. Трут — при лодката. Може да се наложи да си разкараме бързо задниците оттук. — Обърна се рязко и изгледа историка. — „Силанда“ си върви сама, може да се каже — съмнявам се, че ще ни стигне време да ви обясним. Тая раздърпана уикска сган, като гледам, я чака последният бой — бихме могли да вземем стотина, стига да не се мръщите много на компанията…
— Ефрейтор — прекъсна го Дюйкър. — Тази „раздърпана сган“ е част от Седма. Вие сте морски пехотинци и…
— Крайбрежни. Нали? Официално не сме от Седма и не ми пука дори да сте отдавна изгубилият се брат на Кълп, ако ще ми държите такъв тон. По-добре започнете с обяснението как тъй трагично сте си изгубили униформата, и ако мине, може и да започна да ви наричам „сър“, а може и да не започна и да приключите с размазан нос.
Дюйкър примига — „Като че ли вече съм преживявал нещо подобно…“ — след което бавно продължи:
— Вие сте морски пехотинци и допускам, че Юмрук Колтейн ще се заинтересува от разказа ви, а аз, като имперски историк — също. Щабът на крайбрежните части е в Сиалк, което значи, че капитан Лъл е ваш командир. Несъмнено той също ще иска да чуе рапорта ви. Останалата част на Седма и още два уикски клана са на път за насам заедно с четиридесет и пет хиляди бежанци. Господа, откъдето и да сте дошли, вие вече сте тук, което значи, че се връщате в имперската армия.
Сторми го изгледа с присвити очи.
— Кълп ни е разправял много неща за вас, историко, макар да не си спомням нищо добро. — Поколеба се, после сгуши арбалета си в едната ръка и протегна другата. — Все пак мечтая си да го срещна тоя кучи син, за да го обвиня за всичко, което претърпяхме, макар да съжалявам, че едно кисело старче не е вече с нас, за да го увия в лентички и да ти го натикам в гърлото.