Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Дверите на Скръбния дом
Дверите на Скръбния дом - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дверите на Скръбния дом

Электронная книга - «Дверите на Скръбния дом». Краткое содержание книги:

Изтощена от събитията в Даруджистан, империята Малазан се люшка на ръба на анархията. В обширния доминион на Седемте града, в Свещената пустиня Рараку, пророчицата Ша’ик събира около себе си огромна армия в подготовка за отдавна предреченото въстание, наречено Вихъра. Безпрецедентно по своите мащаби и жестокост, то ще въвлече целия субконтинент в един от най-кървавите конфликти, избухвал някога в Империята. Ураганът на фанатизма и жаждата за кръв ще променят съдби и ще породят легенди…
В мините на Отатарал Фелисин, най-малката дъщеря на низвергнатия благороднически род Паран, мечтае за възмездие над сестра си, която я е осъдила на доживотна каторга. Бягството я отвежда на континента и в Рараку, където душата й ще се прероди и бъдещето й ще придобие яснота. Обявените вече за изменници Подпалвачи на мостове Фидлър и професионалният убиец Калам са решени да изпълнят клетвата си да върнат обсебената преди от божество Апсалар в отечеството й и да убият императрица Ласийн, но буреносните събития ще въвлекат и тях.
Междувременно Колтейн, новият пълководец на седма малазанска армия, повежда разбитите си, изтощени от войната легиони, в последно дръзко сражение, за да спаси живота на тридесет хиляди бежанци, и по този начин — да си осигури бляскаво място в историята на Империята.
Разположен в един великолепно описан свят, раздиран от безвластие и тъмна, неудържима магия, „Дверите на Скръбния дом“ е ужасяващата, жестока втора част на монументалната „Малазанска книга на мъртвите“.
Мащабен, съкрушителен роман за война, интриги и предателства, потвърждаващ, че Стивън Ериксън е разказвач със секващ дъха талант, въображение и оригиналност.
1 ... 238 239 240 241 242 243 244 245 246 ... 341
Перейти на страницу:
За Треморлор, за Пясъчния трон говорят, че е сред Рараку. Дом на Азата, сам стои над изкорубена земя, където всяка диря призрак е и всеки призрак води към портата на Треморлор.
„Шарки на Азата“
Безименните

Просналата се на запад и на изток кедрова гора беше пълна с пеперуди. Прашно зеленото на дърветата едва се виждаше под пърхащия им бледожълт саван. Покрай ровините на Ватар между голите като скелети клони растеше папрат и скриваше всичко освен керванския път.

Историкът беше изоставил колоната и беше спря коня си на върха на нисък хълм, издигащ се над гористата равнина. Кучешката верига се влачеше разтегната, умората изпъваше брънките й. Прахта се вдигаше над нея като призрачен плащ, стиснат от вятъра и подгонен на север.

Дюйкър отмести погледа си от далечината и огледа възвишението под нозете си. Под тревата като корона се подаваха ръбести каменни блокове, подредени в концентрични кръгове. Беше виждал някога такива, но не помнеше къде. Въздухът бе натежал от някаква смътна, пронизваща тревога.

От кервана се отдели в тръс някакъв конник и подкара към него. Това, че язди с усилие, си личеше. Дюйкър се намръщи. Ефрейтор Лист все още не беше се изцерил напълно. Рискуваше да окуцее завинаги с тази своя преждевременна активност, но нямаше начин да го разубеди.

— Историко — извика Лист и дръпна юздите.

— Ефрейтор, ти си глупак.

— Да, сър. Пристигна вест, от западния фланг на ариергарда. Видели са предните части на Корболо Дом.

— На запад? Значи иска да стигне до реката преди нас, точно както предположи Колтейн.

Лист кимна и избърса потта от челото си.

— Да. Конница, най-малко трийсет ескадрона.

— Ако се наложи да си пробиваме път през трийсет ескадрона, за да стигнем до брода, ще ни забавят…

— И главните сили на Корболо Дом ще захапят опашката ни, да. Точно затова Юмрукът праща напред Мармотите. Моли ви да се присъедините към тях. Ездата ще е тежка, сър, но конят ви е здрав — поне в сравнение с повечето.

„Да де, в сравнение с повечето.“

— Шест левги?!

— По-скоро седем, сър.

„Лека следобедна езда, при нормални обстоятелства.“

— Сигурно тъкмо ще пристигнем и ще трябва да обръщаме конете, за да срещнем щурма.

— Те ще са също толкова уморени колкото нас, сър.

„Съвсем не, ефрейтор, и двамата го знаем. По-лошото е, че ще ни превъзхождат с повече от трима срещу един.“

— Е, поне ще е хубава езда.

Лист кимна и погледна към гората.

— Никога не съм виждал толкова пеперуди на едно място.

— Мигрират, като птиците.

— Казват, че реката била почти пресъхнала.

— Това е добре.

— Но бродът е тесен. По-голямата част от реката минава през клисура.

— Какво показват виденията ти за тази река?

Лицето на Лист светна.

— Тя е граница, сър. Отвъд нея се простира миналото.

— А каменните кръгове на този хълм?

Младежът сепнато погледна надолу и възкликна:

— Дъх на Гуглата!

Дюйкър се усмихна криво и хвана юздите.

— Виждам, че Мармотите са тръгнали. Няма да е добре да ги караме да чакат, нали?

Силен лай разцепи въздуха при авангарда и историкът, подкарал в тръс към събралите се там офицери, с изненада видя между песовете-браничари едно домашно пале, чиято доскоро грижливо вчесвана дълга козина се бе превърнала в мръсно и опърпано валмо от тръни, засъхнала кръв и кал.

— Мислех, че този плъх отдавна е минал през корема на някое от псетата — рече Дюйкър.

— Аз вече съжалявам, че не е — отвърна Лист. — От тоя лай ме заболяха ушите. Вижте го как се ерчи, все едно че то е водачът на глутницата.

— Може и да е. Подходът, ефрейтор, може да е много ефикасен и не бива да се подценява.

Колтейн обърна коня си към двамата и каза:

— Пак пратих да доведат капитана на инженерната рота. Започвам да вярвам, че просто не съществува. Кажете ми — да сте го виждали случайно?

Дюйкър поклати глава.

— Боя се, че не, макар да ме увериха, че си е жив и здрав, Юмрук.

— Кой ви увери?

Историкът се намръщи.

— Ами… всъщност не помня.

— Точно така. Имам чувството, че сапьорите нямат никакъв капитан, но не им се ще да им назначим.

— Би било доста сложна заблуда, за да я поддържат толкова дълго, Юмрук.

— Смятате, че не са способни ли?

— О, не, сър, ни най-малко.

Колтейн изчака, но историкът нямаше какво повече да каже по въпроса и след малко Юмрукът въздъхна.

— Ще тръгнете ли с Мармотите?

— Да, Юмрук. Но моля ефрейтор Лист да остане тук, с главната колона…

— Но, сър…

— От теб да не съм чул повече нито дума, ефрейтор — прекъсна го Дюйкър. — Юмрук, той изобщо не е оздравял.

1 ... 238 239 240 241 242 243 244 245 246 ... 341
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)