Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Побеснял, Фрадак я свали и отново запуши устата й. Този път Анака не беше замръзнала от уплаха, ами го ухапа силно. Зъбите й се забиха толкова дълбоко в пръстите му, че почувства между устните си вкуса на кръвта.
С ругатни Фрадак отдръпна ръката си и невярващ, се втренчи в раната.
— Помогнете ми! — продължаваше да пищи Анака. — Фрадак иска да ме отвлече!
За момент изглеждаше, като че ли рибарят има намерение да напляска приятелката си, после просто я измъкна през прозореца. Анака яростно размахваше юмруци около себе си, но нищо не можеше да стори срещу яката хватка на планината от мускули.
Тъкмо бяха навън, когато се блъсна вратата на спалнята й. Нахълта баща й, следван от Маддракс и Аруула. Когато тримата видяха, че Анака я няма, побързаха да отидат до прозореца.
Мат изскочи пръв навън и започна преследването. За щастие Фрадак не беше отишъл твърде далеч. Анака с всички сили се съпротивяваше на своя похитител.
— Пусни я! — изръмжа Мат на гиганта.
Фрадак рязко се обърна, така че Анака грубо се стовари на земята. Загледа втренчено пилота, с разкривено от ярост лице.
— Какво знаеш ти, чужденецо? — изрева той като луд, докато вадеше камата изпод наметалото си. — Разкарай се от пътя ми или ще съжаляваш!
Тъй като Мат беше само по гащета и нямаше никакво оръжие, не му оставаше нищо друго, освен да се защитава с голи ръце.
Но още преди да се стигне до размяната на удари, Рарок и Аруула пристигнаха. Същевременно се отвориха вратите на околните къщи и други рибари наизлязоха навън. Някои носеха факли, които изпълниха площада с трепкаща светлина.
— Откажи се — заповяда и Рарок на похитителя. — Не можеш да ни избягаш.
— Глупако — изфуча презрително Фрадак, — правя това само за доброто на дъщеря ти!
— Знам — обясни вождът изненадващо съчувствено. — Но и ти не можеш да я предпазиш от съдбата й. Пусни я. Виждаш, че не иска да дойде с теб.
— Никой няма да ми попречи да отведа Анака на сигурно място! — изкрещя отчаяно Фрадак. — Дори и тя самата! — С ръмжене се огледа в кръг, за да държи стоящите наоколо на разстояние — но нищо не помогна. Жителите на селото тръгнаха вкупом срещу него. Кръгът светкавично се затвори, но преди някой да успее да посегне към Фрадак, той се завъртя в кръг с камата.
Рибарите рязко се отдръпнаха. Естествено при обща атака можеха да надвият гиганта, но ако се стигнеше до борба не на живот, а на смърт, той щеше да завлече със себе си в гроба и неколцина от нападателите. Фанатичният блясък в очите му показваше ясно, че е решен на всичко.
За няколко секунди настъпи патова ситуация, защото Фрадак не можеше да избяга, а рибарите не можеха да го надвият.
Преди положението да се успокои, изведнъж се стигна до спор между стоящите наоколо. Някои от поддръжниците на Фрадак незабелязано се бяха смесили с останалите в кръга. Не мина много време и започнаха първите сбивания.
Макар че кланът на Фрадак представляваше малцинство, действаше решително. Ала и другите рибари бързо се организираха и сплетените коси реагираха на това с все по-голямо насилие. Беше само въпрос на време боричкането да се превърне в истинска битка.
Мат се реши на бърза намеса, с която да сложи край на цялата тази история.
— Извикай на приятелите си да се отдръпнат — обърна се той грубо към гиганта — или искаш да признаеш поражението си?
В очите на Фрадак светна омраза.
— Осмеляваш се да ме наричаш страхливец ли? — изпъхтя той невярващ.
Трябваше гигантът да се застави да проумее, че с мъка удържа трудното си положение. Беше свикнал да разрешава проблемите си с груба физическа сила, но срещу хората от своето село не искаше да използва насилие. И за него беше добре дошло, че някакъв чужденец се намесва в работите му. Така можеше да даде воля на сдържаната с мъка ярост. Надавайки гневен вик, пусна Анака, за да се втурне с камата срещу Мат.
Той очакваше атаката. Вместо да се отдръпне назад, направи крачка към Фрадак, изстреля дясната си ръка право под гърдите на гиганта, точно както го бе научил при обучението си в близък бой.
Фрадак изстена, когато кокалчетата на ръката на неговия противник се забиха в слънчевия му сплит. С пъхтене изпусна камата, преди да се стовари на земята и да остане да лежи превит надве.