Панаир на суетата (роман без герой)

Освен задушеното, което бе приготвено от фазаните на лорд Стейн от имението на негово сиятелство в Стилбрук, Беки даде на девера си бутилка бяло вино, която, според думите на малката, лъжкиня, Родън бил купил от Франция почти на безценица. А всъщност истината е, че виното произхождаше от прочутата изба на лорд Стейн. То накара бледите бузи на баронета да пламнат и сгря слабоватото му тяло.

И след като той изпи бутилката vin blanc [83], тя му подаде ръка, заведе го в приемната и го настани удобно на дивана край камината като го остави да говори и го заслуша с най-нежно и мило внимание, заета с поръбването на една ризка за миличкото й малко момченце. Когато мисис Родън желаеше да изглежда особено скромна и добродетелна, тази малка ризка веднага излизаше от работната й кутия. Тя беше станала твърде малка за Родън дълго преди да бъде завършена.

И тъй, Ребека слушаше приказките на Пит, говореше му, пееше му, умилкваше му се, коткаше го, така че всеки ден му ставаше все по-приятно да се връща от адвокатската кантора при веселия огън на Кързън Стрийт. А това беше приятно не само на него, а и на пълномощниците му, тъй като ораторствуванията на Пит биваха толкова дълги, че адвокатите чувствуваха истинско облекчение, когато той си отидеше. Колко хубава изглеждаше тя, когато му пращаше целувка от екипажа и му махаше с кърпичката си, след като той зае мястото си в пощенската кола! Ребека дори приближи веднъж кърпата до очите си. Той нахлупи шапката си от тюленова кожа, когато колата потегли, и като се отпусна назад, почна да си мисли колко тя го уважава и как той заслужава това, и колко глупав и скучен е Родън, и как не цени достатъчно жена си, и колко глупавичка и мълчалива е неговата собствена съпруга, сравнена с онази блестяща малка Беки. Може би самата Беки му беше загатнала всички тези неща, но тъй неусетно и деликатно, че човек просто не знаеше кога и къде е станало това. И преди да се разделят, те се съгласиха, че лондонската къща трябва да се поправи за следния сезон и че по Коледа семействата на двамата братя ще се видят отново в имението.

— Жалко, че не успя да изтръгнеш малко парички от него — каза сърдито Родън на жена си, след като баронетът си беше отишъл. — Иска ми се да дам нещичко на стария Реглс; да пукна, ако не искам! Не е справедливо, знаеш, да не си плащаме дължимото на стария човечец. Това сигурно му създава неудобства, а освен туй би могъл да даде къщата под наем другиму вместо на нас.

— Кажи му, че щом сър Пит си уреди работите, ще платим на всички, и му дай нещичко срещу това, което му дължим. Ето един чек, който сър Пит остави за детето — и тя извади от чантата си и даде на съпруга си чека, който брат му й бе подарил, за да купи нещо на сина и наследника на по-младия клон от семейство Кроли.

Истината е, че тя лично бе опитала почвата, върху която съпругът й изрази желание да предприеме нападение — бе я опитала много предпазливо и я бе намерила несигурна. Дори само като му се загатнеше за парични затруднения, сър Пит Кроли се изплашваше и започваше да държи дълга реч, като обясняваше как самият той бил притеснен финансово; как арендаторите му не си плащали; как бащините му работи и разноските около погребението на стария човек му объркали сметките; как искал да изплати ипотеките върху имението; и как тегленията му от банката надвишавали влоговете му. И сър Пит Кроли завърши, като постигна компромис със снаха си и й даде мъничка сума, която да се употреби за сина й.