Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Сега посребрелият ловец, човекът от Южната земя и двамата братя елфи наблюдаваха тревожно това, което ставаше в равнините под тях. Най-тежки боеве се водеха на десния отбранителен фланг. Там непоколебимите войници на Северната земя не преставаха да нападат окопалия Легион и се мъчеха да се изкатерят по скалата. Граничният легион се държеше, но използваше всичките си сили, с които разполагаше, за да отбива яростните атаки, на освирепелия враг. Поляните точно под градските порти в центъра на укрепленията не се виждаха от горящото масло и импровизираните дървени стълби, които се бяха превърнали в огромни огньове от пламтящо дърво. В краищата на дима обърканите войници на Северната земя напразно се мъчеха да сгъстят разстроените си бойни редици и да подновят осуетения щурм. Вляво кавалерията на Легиона беше успяла да се измъкне от пълзящите черни облаци от дим и посрещаше първите опити за настъпление.
Огромен кавалерийски взвод от гноми беше разположен на атакувания десен фланг като отбранителна мярка срещу точно този вид маневра, която се осъществяваше в момента. Само че армията на Северната земя беше очаквала някакви предварителни признаци за нападение по фланговете и беше сварена напълно неподготвена. Граничният легион разпръсна набързо зле обучените кавалеристи гноми й започна сериозното нападение срещу оголения фланг на армията на Северната земя. След като се разгърнаха широко на север, войниците от легендарния Граничен легион наведоха копията си, образуваха стена от три колони и се понесоха стремително към центъра на изненадания враг. Актън водеше войниците си в прецизно изчислен щурм, вряза се дълбоко в редиците на открития фланг и почти разгроми най-дясната част на армията на Северната земя. Наблюдаващата със затаен дъх от върха на Външната стена група видя как врагът моментално обедини редиците си вдясно от центъра, за да посрещне новата атака. Хендъл веднага даде знак на стоящия долу Балинор. Втора подвижна стълба беше спусната от центъра на отбранителните линии и високата фигура на Месалин се появи начело на втори пехотен полк от войници на легиона, които тръгнаха надолу към потъналите в дим поляни. Бдин ариергард остана в подножието на подвижната стълба, а вторият полк се скри в димната завеса. Балинор затвори отбранителните линии и забърза към приятелите си на върха на голямата стена, за да наблюдава изхода на боя.
Контранападението беше безупречно осъществено. Точно когато изненаданият десен фланг на огромната армия на Северната земя се обърна, за да посрещне настъпващия стремително към тях кавалерийски полк на Граничния легион, от дима най-неочаквано изскочиха пехотинците, под командването на Месалин и нападнаха центъра на врага. В много гъста фаланга, с насочени през плътна стена от броня копия, безупречно обучените войници на Легиона настъпваха в центъра на неподготвения объркан враг. Неприятелите от Северната земя бяха подкарани назад като стадо добитък. На всеки две-три крачки много от тях падаха, умиращи или ранени. Кавалеристите на Актън продължаваха да притискат отляво. Цялото дясно крило на вражеската линия започна да се разпада, а виковете на ужас се превърнаха в крясъци. За момент дори ожесточената атака срещу десния отбранителен фланг беше разколебана, когато смутените войници от Северната земя обърнаха втрещени погледи на запад и безуспешно се мъчеха да разберат какво става. От върха на Външната стена Мениън Лий наблюдаваше изумен.
— Невероятно. Граничният легион направо ги помита. С тях е свършено!
— Все още не — въздъхна тихо Хендъл. — Истинското изпитание тепърва предстои.
Планинецът отново погледна към сцената на бойните действия. Войниците от армията на Северната земя продължаваха да отстъпват пред щурма на Легиона, но зад оттеглящите се редиците на врага настъпи някакво раздвижване. Армията на Господаря на магиите нямаше да се даде толкова лесно. Липсата на добра подготовка се компенсираше с многочислеността. Огромна част от гноми кавалеристи вече се беше насочила към тила на отблъснатите пехотинци, за да пресрещне нападението на кавалеристите на Легиона. Гномите моментално се насочиха към настъпващите кавалеристи на Актън. Подкрепени от няколко редици от стрелци с копия и лъкове, те се впуснаха в стремителна атака. От тила на центъра на вражеската армия една огромна част от високи, бронирани от главата до петите фигури, беше потеглила в стройни стегнати редици и напредваше през разкъсаните линии на собствената си армия към пехотинците на Легиона. За момент мъжете на върха на Външната стена гледаха, без да могат да се досетят какво щеше да последва. После потръпнаха изумени, когато видяха как бронираните войници започнаха да разчистват пътя си, като посичаха с копията и щитовете си отстъпващите мъже от собствената им армия. Това беше най-дивашката касапница, която Мениън беше виждал.