Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
— Скални троли! — извика гневно Балинор. — Те ще изколят Месалин и целия му полк. Дай команда за отстъпление, Джанъс.
Най-новият му командващ веднага се подчини и издигна голямо червено знаме на поставен наблизо прът. Мениън Лий се вторачи с любопитство в мълчаливия човек от границата. Битката като че ли щеше да бъде спечелена всеки момент, а той беше наредил отстъпление. Опита се да улови погледа на краля, а човекът той се усмихна мрачно на неизречения въпрос, който се четеше в очите на планинеца.
— Още от раждането си скалните троли са обучавани да се бият. Това е начинът им на живот. В ръкопашния бой те са по-добри от войниците на Граничния легион. Подготвени са по-добре, пък и физически са по-силни. Нищо няма да спечелим, ако продължим атаката. Вече им нанесохме сериозни щети и все още държим скалата. Ако искаме да ги разгромим, ще трябва да ги омаломощаваме малко по малко.
Мениън кимна с разбиране. Балинор махна с ръка и тръгна към разположената му долу част. Основната му грижа в момента беше да осигури пътя за отстъпление на двата полка, а това означаваше успешна отбрана на подвижните пътища, които бяха единствената връзка на войниците с града. Планинецът наблюдава едрата фигура, докато се скри от погледа му, и се върна на стената. Касапницата на поляните беше ужасяваща. Телата на избитите и ранените лежаха разпръснати навсякъде — от подножието на скалата чак до тиловите линии на армията на Северната земя. Приятелите онемели следяха продължаващата ужасна битка. Това беше най-жестокото клане, което някой от тях беше виждал през живота си.
В далечината пехотинците под командата на Месалин започнаха да се изтеглят дисциплинирано към отбранителните съоръжения на града. Но огромните скални троли бяха почти успели да си пробият път и да стигнат до първите редици на собствената им армия. Сега се готвеха да тръгнат по петите на омразните хора от Тирзис. Пехотинците се оттегляха, без да срещат някакъв отпор, но кавалерийският полк се сблъска с неочакваната съпротива на атакуващите гноми кавалеристи. Двете сили влязоха в ожесточена битка вляво от настъпващите троли. Очевидно Актън или не можеше, или не искаше да се измъкне от неуморните нападатели и конниците му бяха подложени на унищожителните кръстосани удари на разположените в две линии гноми стрелци, намиращи се точно на север от него. Огромна бойна част от въоръжени с мечове гноми и троли беше успяла да заобиколи в гръб атакуващите кавалеристи и сега войниците на Актън бяха притиснати от три страни.
За пръв път Хендъл си замърмори нещо гневно под носа. За пръв път Мениън беше обзет от чувство на безпокойство. Дори Джанъс Сенпър зашари нервно напред-назад. Но това, от което най-много се страхуваха, се случи малко по-късно. Частта от троли, която се беше включила със свежи сили в уморителното преследване, се втурна напред толкова стремително, че уморените и обезсилени отстъпващи мъже на Тирзис не успяха да стигнат до безопасността на скалата. Почти на сто ярда от чакащата ги подвижна стена те бяха принудени да се обърнат и да се бият. Димът от разпръснатите пожари се издигаше като черна стена пред ниските укрепления и пречеше на чакащия пред града Балинор да вижда какво става. Но ужасените мъже, които наблюдаваха от върха на високата градска стена, виждаха много добре неочаквания обрат на събитията.
— Трябва да предупредя Балинор! — кресна Хендъл и скочи от наблюдателния си пост към перилата. — Цялата част ще бъде посечена!
Джанъс Сенпър тръгна с него, но Мениън и братята елфи продължиха да наблюдават безпомощно, без да могат да откъснат очи от бойното поле, където огромните скални троли връхлетяха върху уморените хора на Месалин. Войниците на Легиона бяха сбили редиците си, с плътно прилепнали щитове и протегнати напред копия, подпрели дръжките им на твърдата земя, готови за нападението. Тролите също застанаха в бойна фаланга, която беше повече широка, отколкото дълга. Те явно имаха намерение да обградят хората на Южната земя от три страни и да пробият отбраната. Мениън погледна бързо от стената, но Балинор не се беше помръднал и още не знаеше, че цял полк на легендарния Граничен легион беше на ръба на пълното унищожение. Преди да отмести погледа си към равнините под града, планинецът видя как Хендъл и Джанъс се доближиха до високия човек от границата и ръкомахаха възбудено. Късно е вече, викаше си мислено Мениън. Закъснели бяха, и то ужасно много.