Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Ший отново се втренчи като замаян в Келцът, а виковете продължаваха неудържимо. Едрият трол отново се беше обърнал към тримата съдии, които напразно се мъчеха да възстановят реда, за който насъбралите се бяха напълно забравили. Минаха още няколко минути, докато стихне достатъчно шумът. Тролите отново седнаха и с нетърпение зачакаха Келцът да проговори. Настъпи кратко мълчание, докато тролът преводач се появи до немия подсъдим, след което Келцът започна да жестикулира с езика на немите. Без да откъсва поглед от огромните ръце на Келцът, преводачът предаде обяснението му на съдиите на техния език. Последва кратък разговор с един от съдиите, от който Ший нищо не разбра, но за щастие, Панамон вече беше започнал сам да превежда, като шепнеше тихо в ухото на възбудения си приятел.
— Каза им, че е родом от Норбейн, един от по-големите градове на тролите, разположен далеч на север в планините Чарнал. Презимето му е Маликос — много стара и почитана фамилия. Но цялото му семейство било избито. Всички сметнали, че убийците били джуджета, които се опитали да ограбят дома им. Съдията вляво го попита как се е спасил. Помислили, че и той е мъртъв. Цялата тази история трябва да е била доста зловеща дори за едно отдалечено селище. Но после — чакай само да чуеш, Ший! Келцът казва, че пратениците на Господаря на магиите избили семейството му! Носителите на черепи пристигнали в Норбейн преди повече от една година, завзели управлението и наредили на тролската армия да се подчинява на заповедите им. Успели да убедят повечето жители на града, че Брона се е върнал от света на умрелите, че е оцелял повече от хиляда години и че не можел да бъде убит от ръка на простосмъртен. Семейство Маликос било едно от управляващите в Норбейн и членовете му отказали да се подчинят, като настоявали градът да се противопостави твърдо на Господаря на магиите. Думата на Келцът тежала много, защото бил удостоен с Черния Айрикс. Господарят на магиите избил всички от семейството му с изключение на Келцът, когото отвел в крепостта си в Острието на ножа Оказало се, че историята за джуджетата крадци била измислена, за да разгневи тролските граждани и да ги накара да се присъединят към нашествието срещу Южната земя.
Но Келцът успял да избяга преди да го хвърлят в затвора и тръгнал на юг, когато съм го срещнал. Господарят на магиите заповядал да загуби гласа си, за да не може да контактува с нито едно живо същество, но той научил езика на немите. Изчаквал удобен момент да се върне в Северната страна…
Изведнъж един от съдиите го прекъсна и Панамон мигновено млъкна.
— Съдията го попита защо се е върнал сега. Големият ни приятел казва, че е научил за страха на Брона от силата на Меча на Шанара и за легендата, че ще се появи син на рода на елфите, който ще намери Меча…
Панамон изведнъж млъкна, когато преводачът отново се обърна към Келцът. За пръв път тролът гигант погледна Ший и невероятно благите му очи се втренчиха напрегнато в малкия човек от Вейл. Ший неволно усети как го побиват ледени тръпки. После огромният им спътник посочи към чакащите съдии. Панамон се поколеба и след миг проговори тихо:
— Каза им, че трябва да го придружат до Кралството на черепите и че след като влезем в крепостта, ти, Ший, ще унищожиш Господаря на магиите!
ГЛАВА 31
Паланс Букхана умря призори. Смъртта дойде тихо, почти неочаквано, когато първите бледо-златистн лъчи на слънцето се промъкнаха предпазливо в тъмнината на източния хоризонт. Умря, без да дойде отново в съзнание. Когато казаха на Балинор, той само кимна, сякаш вече знаеше, и извърна глава. Приятелите му останаха при него, после Хендъл мълчаливо им направи знак да се отдалечат и да го оставят сам. Събраха се безшумно в коридора и си заговориха тихо. Балинор беше последният от фамилията Букхана. Ако загинеше в предстоящата битка, името на фамилията щеше да бъде заличено от земята. Само историята щеше да го помни. В същия час започна и настъплението срещу Тирзис. Когато чакащите войници от окопалия се Граничен легион погледнаха към сивкавите равнини под големите стени на града, светлината на бавно изгряващото слънце разкри безчислената армия на Северната земя. Тя се беше разположила надалеч, чак до Мърмидън, грижливо подредена в стегнати бойни карета, от които тъмнозелените поляни бяха заприличали на шахматна дъска. За момент огромната армия застина безмълвна, неподвижна върху равнините под града, а ранното утро превърна изрисуваните от тъмнината силуети във фигури от плът и кръв, от желязо и камък. После тя тръгна към защитниците на Тирзис. Думкането на бойните барабани на гномите раздираше тишината и се удряше в каменните стени на Тирзис със зловещ екот.