Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Ший изучаваше невъзмутимия гигант и не можеше да разбере защо беше допуснал нещата да вземат този обрат. От известно време и той, и Панамон знаеха, че Келцът не беше от обикновено потекло, и не е бил прогонен от дома му и от народа му, защото е ням. Нито пък беше крадец и авантюрист, какъвто искаше да го представи Панамон. В тези необикновено благи очи се четеше интелигентност. Знаеше нещо за Меча на Шанара, за Господаря на магиите, а дори и за Ший, но никога не го беше показал. Гигантът криеше някакво минало дълбоко в сърцето си. И ето че отново му заприлича на Аланон, помисли се изведнъж Ший. Те и двамата държаха ключа към тайната на силата на Меча на Шанара. Откритието му го изуми и той поклати недоверчиво глава, усъмнил се в собствените си предположения. Но вече нямаше време за мислене.
Свидетелите бяха свършили с показанията си и тримата съдии призоваха обвиняемия да стане и да се защити. Последва един невероятно дълъг и ужасно мъчителен момент на мълчание, в който съдиите, събралите се троли, Панамон Крийл и Ший чакаха Келцът да стане. Но огромният скален трол продължаваше да седи неподвижно, сякаш беше изпаднал в транс Ший беше обзет от някакъв почти неудържим импулс да се разкрещи неистово, ако ще само за да разкъса това непоносимо мълчание, но крясъкът му заседна в гърлото. Секундите се изнизваха бавно. После Келцът внезапно стана.
Изправи се в целия си огромен ръст и изведнъж заприлича на същество, което беше нещо повече от простосмъртен. От цялата му осанка лъхаше гордост, когато се обърна с лице към чакащия съд, втренчил очи в тримата съдии. Без да отмества погледа си от тях, той бръкна под широкия си кожен колан, който опасваше кръста му и извади голям метален медальон, окачен на верига. За миг го задържа в ръцете си пред очите на съдиите, които се наклониха напред, явно изненадани. Ший забеляза, че върху него имаше кръст, поставен в средата на кръг. После гигантът вдигна тържествено веригата над главата си и я постави бавно около врата си.
— В името на всички богове, които са ни дали живот… Направо не мога да повярвам! — ахна смаяният Панамон.
Съдиите също станаха изумени. Когато Келцът тръгна да обикаля бавно около кръга от удивени троли, те моментално станаха, започнаха да викат възбудено и да ръкомахат оживено към невъзмутимия трол. Ший, като всички останали, беше напълно объркан и зашеметен.
— Панамон, какво става — викна накрая той.
Думите му бяха отнесени от неимоверната врява, която вдигаха насъбралите се троли, а Панамон изведнъж стана и потупа с широката си ръка слабото рамо на Ший.
— Направо не мога да повярвам — повтори крадецът с неописуема радост. — През всичките тези месеци и през ум не ми е минавало. Ето какво е крил от нас през цялото това време, младежо от Вейл! Ето защо се остави да ни заловят без съпротива. Чакай, чакай, май ще има още какво да видим…
— Ще ми кажеш ли най-после какво става? — викна ядосано Ший.
— Медальонът, Ший — кръстът и кръгът! — извика разпалено другият. Това е Черният айрикс, най-голямата награда, най-високата почест, която народът на тролите може да окаже на някой от собствената си раса! Едва ли през целия си живот ще можеш да срещнеш трима, удостоени с такава чест. Той се връчва само на този, който е живото олицетворение на всички ценности и стремления, лелеяни от народа на тролите. Удостоеният трябва да е нещо почти като бог, което много рядко някой простосмъртен може да постигне. Някога в миналото си Келцът си е извоювал тази почест, а на нас и през ум не ни беше минало!
— А това, че беше открит с нас? — Малкият човек успя да зададе само част от въпроса си.
— Никой, който е удостоен с Черния Айрикс, не предава народа си — прекъсна го рязко Панамон. — Тази чест носи със себе си пълно и безпрекословно доверие. Никой, който я е заслужил, никога няма да наруши законите на народа си. Приема се, че той е неспособен дори да си помисли подобно нещо. Те вярват, че ако някой злоупотреби с това доверие, той ще бъде осъден на вечни мъки, които са толкова ужасни, че дори не смеят да си го помислят. Никой трол не би допуснал това.