Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Кралството на Господаря на магиите беше най-запустялото и злокобно място в света — гол безжизнен обръч от непроходими смъртоносни капани. Грижливата животворна ръка на природата отдавна беше прогонена от това неблагодарно място на мрака, а пустошта, която беше останала, лежеше обгърната в мълчание. Източните му граници тънеха в тъмнината и зловонието на огромното блато Малг, противно проснало се тресавище, което нито едно живо същество не беше успявало да прекоси. Върху плитките му води плаваха безцветни петна от водорасли, които се раждаха и умираха още същия ден. Под тях превърналата се в кал и плавуни земя бързо всмукваше всичко, което попаднеше в нея. Говореше се, че блатото Малг е бездънно. Върху огромното му пространство се виждаха тук-таме разпръснати малки участъци от твърда почва с огромни скелетоподобни корони на умиращи дървета, но и те си отиваха едно по едно.
В най-северните му части на запад от Малг, имаше разхвърляни вериги от ниски планини, които много подходящо бяха наречени Бръсначите. В тези планини нямаше никакви проходи и ниските им хребети бяха скалисти и назъбени, сякаш се издигаха направо от недрата на земята. Някой опитен и заинатил се катерач би могъл да твърди, че въпреки всичко Бръсначите са проходими. Дори един-двама се бяха опитали да докажат това. Но в голите планини се подвизаваха в огромни количества отровен вид паяци. Костите на мъртъвците, разпръснати на малки бели купчинки сред тъмните скали, бяха безмълвно доказателство на присъствието им, от което никой не можеше да се спаси.
Смъртоносните хребети се прекъсваха там, където Бръсначите се стесняваха и вдаваха в предпланините в северозападния край на кралството. Близо пет мили на юг местността беше лесно проходима и отворена точно към центъра на кръга от бариери. Тук нямаше естествена защита срещу натрапници, но тази малка врата към вътрешността на кралството беше видимият вход и капанът към пещерата. Владетелят и Господарят само чакаше някой непредпазлив да го прекрачи. Очи и уши, които служеха единствено на него, охраняваха бдително тясната ивица земя. Обръчът можеше да се затвори моментално. Точно под предпланините на юг, в продължение на близо петдесет мили, се простираше една огромна суха пустош, наречена пустинята Кирлак. Над просналите се, покрити с пясъци равнини, висеше невидима за окото тежка отровна пара, която се издигаше от реката Лета. Смъртоносните й води течаха лениво през огнената паст от юг и се вливаха в малко езеро във вътрешността. Дори птиците, които се осмеляваха да долетят прекалено близо до отровната мъгла, умираха след няколко секунди. Умрелите в ужасната пещ на пясъка и в отровните изпарения същества се разлагаха само за няколко часа и се превръщаха в пепел. Не оставаше и следа от преминаването им.
Но най-чудовищното препятствие от всички беше разположено заплашително в южния край на забраненото владение. То започваше от югоизточните граници на Пустинята Кирлак и се простираше на изток до мочурливите краища на блатото Малг. Острието на ножа. Подобно на огромни каменни копия, забити в коравата земя от някой невероятен гигант, тези планини се извисяваха на хиляди фута в небето. Не приличаха много на планини, по-скоро бяха поредица от страховити назъбени върхове, които се врязваха в мрачния хоризонт и го закриваха като разперени от болка пръсти. В основата на южните склонове течаха отровните води на реката Лета, която извираше от блатото Малг, виеше се на запад в подножието на огромната скална бариера и се губеше в наситените пари на Пустинята Кирлак. Само някой, загубил напълно разсъдъка си, би дръзнал да се изкачва по Острието на ножа.