Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Хората от Северната земя напредваха бавно, неотклонно. Оглушителното барабанене се съпровождаше от тъп тропот на ботуши и остро дрън чене на метал. Прииждаха безмълвно, хиляди и хиляди бронирани фигури без лица в утринния здрач. Огромни тежки стълби от дърво, прихванато с железни скоби скърцаха пронизително — подвижни пътеки към височините на укрепената скала, които войниците теглеха и бутаха върху обкованите с метал колела.
Секундите отлитаха, докато многочислената армия се доближи на стотина ярда от чакащия Легион. Оглушителното отмерено барабанене не преставаше. Ръбът на слънцето вече ясно се очертаваше на изток, а нощта се скри напълно в западния хоризонт. Внезапно шумът от барабаните секна и настъпващата бавно армия спря. За секунда настъпи дълбока, гробна тишина, която увисна заплашително в утринния въздух. После от гърлата на войниците на Северната земя изригна оглушителен вик. Огромната непреодолима сила се надигна, вълна подир вълна, и се втурна за схватка с мъжете от Граничния легион.
Балинор надникна иззад затворените врати на високата Външна стена и се втренчи в ужасния щурм. Лицето му беше безизразно и невъзмутимо. Гласът му прозвуча спокойно и твърдо, когато проговори на вестоносците, си. Изпрати един от тях да намери бързо Актън и Фандуик на левия бряг на реката, а друг при Месалин и Гинисън на десния бряг. После отново погледна ужасяващата гледка под укрепленията и видя как огромната обезумяла вълна от нападатели се приближаваше все по-близко и по-близко. Зад набързо издигнатите отбранителни съоръжения стрелците на Легиона чакаха търпеливо заповедите му. Балинор знаеше, че те можеха да устоят дори на тази огромна човешка стена заради преимуществото, което им даваше отбранителната позиция. Но преди това трябваше да унищожат петте широки импровизирани стълби, които се търкаляха върху колелата към основата на скалата. Правилно беше преценил, че тези съоръжения са предназначени за изкачване на платото и на укрепените валове, както и врагът не беше сгрешил в подозренията си, че той ще препречи достъпа до града. Предните линии на настъпващата армия на Северната земя бяха вече на петдесет фута от скалата, но новият крал на Калахорн все още чакаше.
После най-неочаквано земята под краката на настъпващия враг се отвори и в нея зейнаха огромни дупки. Нападателите падаха с викове в замаскираните ровове, които опасваха основата на платото. Две от чудовищните импровизирани стълби се прекатуриха и полетяха неспасяемо в дълбоките ями. Колелата им се откачиха, а дървото се разхвърча на трески. Първата вълна на стремителната атака се поколеба, а на върха на ниските укрепени валове стрелците на Легиона станаха след дългоочакваната заповед на Балинор и обсипаха със стрели и копия редиците на внезапно объркания враг. Убитите и ранените падаха безпомощни върху равнината и бързо бяха прегазвани от краката на следващата вълна, която продължаваше щурма и се мъчеше да стигне до окопания Легион.
Три от тежките импровизирани стълби успяха да избягнат прикритите ями и продължиха да се търкалят безпрепятствено към ниските укрепления. Стрелците на легиона се прицелваха бързо в уязвимите дървени части на подвижните стълби и ги обсипваха с горящи стрели. Но безброй много пъргави жълти тела в миг се покатерваха върху горящите дървени трупи, за да гасят огъня. През това време стрелците гноми също заеха позиция и в продължение на няколко минути плътни облаци от стрели и копия се врязваха в редиците и на двете сражаващи се страни. Телата на гномите, която пълзяха по укрепленията, бяха напълно изложени на ударите. От всички страни се разнасяха викове от болка, когато летящите смъртоносни оръжия се забиваха в мишените от човешка плът. Ранените от Граничния легион бяха изтегляни зад ниските укрепления и веднага им се оказваше помощ. Но засегнатите войници от армията на Северната земя лежаха безпомощно, уязвими в откритото поле и стотици умряха от раните си, преди да бъдат прибрани на безопасно място.
Трите оцелели стълби продължаваха да се търкалят на колелата си към основата на укрепената скала, въпреки че едната гореше с буйни пламъци и облаците от надигащия се от нея черен дим пречеха да се вижда на стотици ярда наоколо. Когато останалите две стълби се доближиха на двадесетина ярда от укрепленията. Балинор даде знак за последната си отбранителна маневра. Огромни котли със земно масло бяха изкачени на върха на отбранителните съоръжения на Южната земя и лиснати точно пред приближаващите се стълби. Преди атакуващите войници на Северната земя да успеят да отбият встрани, в средата на разлятата запалителна течност бяха запратени факли и всичко се скри в огромни пламъци и гъст черен дим.