Окото на света

След като Биар се изправи, Перин забеляза, че Егвийн продължава да спи.

— Събуди се! — извика той. — Егвийн, събуди се!

— Ка… Какво? — Гласът на Егвийн прозвуча изплашено. Тя надигна глава и примигна от светлината на фенера.

Биар не показа признаци на разочарование, че не е имал възможност да я изрита. Нея никога не я риташе. Само придърпа въжетата, както го беше направил с Перин, без да обръща внимание на стоновете й. Причиняването на болка беше едно от нещата, които въобще не будеха емоции у него. Перин беше единственият, спрямо когото си изтърваваше нервите в желанието си да го нарани. Дори Перин да не си го спомняше, Биар помнеше много добре, че беше убил двама от Чедата.

— Откъде накъде Мраколюбците ще спят — каза безстрастно Биар, — когато свестните хора трябва да стоят будни, за да ги пазят?

— За стотен път ти го казвам — отвърна уморено Егвийн. — Ние не сме Мраколюбци.

Перин се стегна. Понякога подобно отричане предизвикваше лекция, поднесена с монотонен тон, за изповядването и отричането, водеща на свой ред до подробно описание на методите, прилагани от Разпитвачите, за да ги получат. В други случаи същата лекция се придружаваше от ритници. За негова изненада, този път Биар беше забравил и за двете.

Вместо това мъжът коленичи пред него — скулест и с хлътнали очи, държеше брадвата му върху коленете си. Златното слънце върху лявата гръд на плаща му и двете златни звезди под него проблясваха на светлината на фенера. Той си свали шлема и го постави до фенера. За разлика от друг път, на мястото на отвращението и омразата сега на лицето му се беше изписала някаква неразгадаема напрегнатост. Той мълчаливо се вгледа в Перин.

— Ти ни забавяш, Мраколюбецо, ти и твоите вълци. Съветът на Помазаните е слушал доклади за подобни неща и искат да разберат повече, затова ти трябва да бъдеш отведен в Амадор и да бъдеш предаден на Разпитвачите, но ти ни забавяш. Надявах се, че ще можем да се придвижим достатъчно бързо, дори и без резервни коне, но се излъгах. — Той замълча и ги изгледа мрачно.

Перин зачака. Биар и сам щеше да му го каже, когато стане готов.

— Нашият лорд-капитан е притиснат от трудна дилема — отрони най-сетне Биар. — Заради вълците ние трябва на всяка цена да ви отведем и предадем на Съвета, но в същото време трябва да стигнем и в Кемлин. Не разполагаме с резервни коне, за да ви возим на тях, но ако продължим да ви влачим, няма да стигнем до Кемлин в уреченото време. Лорд-капитанът вижда своите задължения малко едностранчиво и възнамерява на всяка цена да ви изправи пред Съвета.

Егвийн нададе тих стон. Биар се беше втренчил в Перин и той отвърна на погледа му, без да мига.

— Не разбирам — отрони младежът.

— Няма нищо за разбиране — отвърна Биар. — Просто едно случайно допускане. Ако вие се измъкнете, няма да можем да ви проследим. Не разполагаме и с един излишен час, ако искаме да стигнем навреме в Кемлин. Ако, да речем, претриете въжетата си в някой камък, проблемът на лорд-капитана ще бъде решен. — Без да сваля погледа си от Перин, той бръкна в пазвата си и хвърли нещо на земята.