Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
Още преди Селмисра да се настани на трона, вратата на залата се отвори отново и Чамдар влезе вътре. Беше си обръснал рошавата брада, която носеше в Селин, и сега покритото с татуировки и белези мургско лице личеше ясно.
Пазачът при вратата удари жезъла си върху пода и провъзгласи:
— Пратеникът на Ктучик от Рак Ктол моли Нейно Божествено Величество да го приеме! — Тонът му беше леко отегчен.
— Пратеникът се приближава към Божествената Селмисра — подеха в един глас евнусите, но и те не изглеждаха особено въодушевени.
— А-а — провлачи Селмисра, — колко хубаво, че се отбиваш, Ашарак!
— Винаги съм на услугите на Твое Божествено Величество — отвърна той с дрезгавия си глас. Досетих се, че акцентът е част от прикритието на Чамдар, защото той не говореше по този начин в Селин.
Аз се пуснах от рамото на статуята и полетях колкото се може по-тихо към пода зад скулптурата на Бога Змия. Сетне, внимателно потискайки звука от това, което правя, приех собствената си форма.
— Да не си дошъл да ми припомниш колко ме обожава и желае Богът Дракон, Ашарак? — кокетливо попита Селмисра.
Ашарак пое въздух и започна тирадата си, докато заобикалях огромната статуя.
— Целият свят е стъписан пред неописуемата ти красота, Твое Величество. Беден е езикът ни, за да отрази силния копнеж на бога към теб и… — Но внезапно прекъсна насред думата и се втренчи невярващо в мен. — Какво… — заекна и не довърши той.
— Какво има, Чами, скъпи? — отвърнах аз, подражавайки на говора на Селмисра. — Ама че странна среща! Колко приятна изненада! — После се обърнах право към Змийската кралица. — А, ето те и теб, Сали. Къде се загуби напоследък? Навсякъде те търсих. — Цялата реч беше напълно в маниера на Асрана.
— Какво правиш тук?! — просъска Чамдар.
— Просто се отбих да поздравя Сали — отвърнах. — Нямаше да е любезно да мина и да не кажа дори „Здравей!“ на моята приятелка. Ами ти къде се загуби, скъпо момче? Баща ми те търси под дърво и камък. Пак ли си се скрил от него? Ах, ти, лош, лош Чами! Той ужасно ти се е ядосал, така да знаеш! Татко понякога се държи ужасно, пък и е много злопаметен!
— Коя е тя? — попита Селмисра. — И защо те нарича с това име?
— Пак ли опря до старите хитрини, Чами? Това е много досадно и никак не ти отива! „Ашарак Мургът“! Ама, наистина, Чами, много ме разочарова! — Обърнах се към смутената нийсанска кралица. — Мигар той те е лъгал, Сали? Само не ми казвай, че си му повярвала! „Ашарак Мургът“, как ли пък не! Той опетни това име почти навсякъде в цивилизования свят. Всички вече знаят, че всъщност се казва Чамдар и е любимият блюдолизец на Ктучик. От хиляда години насам Чами преживява само с близане на ботуши!
— Ти коя си? — попита Селмисра. — Как смееш да ме наричаш с това глупаво име?!
— Името ми е Поулгара, Сали, и ще те наричам, както ми хрумне! — Оставих приветливия тон и се постарах последното изречение да пронизва като стоманена кама. Почти почувствах как опиатите се изпаряват от кръвта й.
— Поулгара! — извика Селмисра.
— Тя лъже! — заяви Чамдар, но гласът му беше изтънял и очите му гледаха трескаво.
— О, Чами, ти пък от къде би могъл да знаеш? Търсиш ме от хиляда години, но никога не си ме виждал. Ако си най-способния сред подчинените на Ктучик, тогава баща ми доста е преувеличил опасността. Мога да те унищожа, без дори да е нужно да се ядосвам. — Знаех, че постъпката ми е ненужно показна, но въпреки това шавнах пръст и с оглушителен гръм премахнах полираната колона до него. Рядко го правя, затова май се поувлякох с ефектите. Парчетата от колоната, разтрошени и нажежени до бяло, се пръснаха из залата над главите на скучаещите евнуси. Отегченото им изражение тутакси изчезна. Всички се пръснаха с писъци като подплашени мишоци.
— Ау — рекох извинително, — май стана малко шумно. Съжалявам за подовата настилка, Сали. Та докъде бях стигнала? А, да, спомних си. — И аз пръснах още няколко колони в близост до Чамдар.
Той затанцува като побеснял наоколо.
— Ето, нали виждаш, Сали — провлачих отново аз. — Кой казва, че мургите не можели да танцуват? Само трябва малко да ги окуражиш.
— Да ме убиеш ли си дошла? — потрепна гласът на Селмисра.
— Да те убивам ли? За бога, скъпа Сали, разбира се, че не! И двете знаем, че не това се каня да сторя с теб. — Освободих Волята си с едно леко помръдване на пръста. — Виж се в огледалото, Сали. Ето това ще сторя с всяка Селмисра, която има неблагоразумието да ми се противопостави!