Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
— Той никога не си сваля ръкавиците! Как бих могъл да убия някого, ако той по никакъв начин не ми съдейства?
— Защо просто не го промушим с нож?
— Не забравяй, че той е мург, Салас. Никога не бих излязъл на двубой с ножове срещу един мург. Май ще се наложи да наемем професионален убиец.
— Но те са ужасно скъпи, Рисус.
— Погледни на това като патриотичен дълг, стари приятелю. Мога да подправя и фалшифицирам няколко от моите счетоводни книги, така че ще си върнем парите. Сега да вървим в тронната зала. Ашарак винаги посещава кралицата точно в полунощ — между другите й обществени ангажименти.
После двамата влязоха в двореца.
Макар да бях принудена да слушам провесена с главата надолу, този разговор ми се стори много увлекателен. Чух достатъчно, за да се убедя, че прислугата няма особено високо мнение за сегашната Селмисра. Очевидно беше съвсем ограничена умствено, а дори и малкото й разум бе постоянно замъглен от любимите й опиати, които изобилстваха по тези места.
Чамдар обаче много ме разочарова. Не можаха ли ангараките да се напънат и да измислят нещо малко по-оригинално, вместо пак да прилагат старите хитрини на Зедар? Думите, които подхвърли Рисус, докато двамата влизаха в двореца, ми подсказваха чудесна възможност, която не беше за изпускане. Ако Чамдар все още се представяше за Ашарак Мурга и ако наистина имаше уговорена среща със Селмисра в полунощ, можех да ги сваря заедно и с един удар да уредя всички проблеми. Икономичността е още една добродетел, подобна на реда и чистотата. В един момент тя може и да е от полза, но това не е за дълго.
Припомних си, че когато двамата с баща ми посетихме Стис Тор преди битката за Во Мимбре, дворецът на Селмисра не беше много добре осветен. Затова запазих дегизировката си и влетях през широката врата. Таваните бяха много високи и потънали в сянка, пък и аз не бях единственият прилеп сред гредите на тавана. Прелетях през сводестия коридор към тронната зала и когато Салас и приятелят му влязоха вътре, успях да се стрелна вътре още преди да са затворили вратата. После покръжих известно време високо под тавана и накрая се вкопчих в рамото на огромната статуя на Бога Змия. Трябва да знаете, че тя никак не е удобна за прилепите. Скулптурата обаче се издигаше тъкмо зад подиума, върху който стоеше трона на Селмисра.
Змийската кралица не се виждаше никъде и евнусите се разхождаха по полирания под наоколо, приказвайки лениво помежду си. Забелязах, че няколко от тях са полуприпаднали. Зачудих се кое е по-лошо — бирата или различните наркотици, чрез които нийсаните намират забрава и удоволствие. Подозирам, че неодобрението ми спрямо бирата, виното и повечето алкохолни напитки идва най-вече заради шумните пиянски свади и вонята. Един пиян мъж реве като бик и смърди ужасно. Дрогираният човек просто тихо отива да спи и обикновено не мирише на нищо. Мисля, обаче, че това е по-скоро естетически спор. Сега беше по-важно как да се добера до Чамдар. Мисълта да се превърна в орел с размерите на сайвант за кратко пробяга през ума ми. Щях да го сграбча в ноктите си, да се издигна на няколко мили височина и да го пусна отгоре.
„Не, Поул — сряза ме остро гласът на майка. — Той ще ни трябва по-късно.“
„Само ми разваляш удоволствието — укорих я аз с пискливо прилепско гласче. — И не можеш ли да почукаш най-напред? Никога не знам дали си тук или не.“
„Приеми, че винаги, съм с теб, Поул, и няма да си далеч от истината. Помниш ли контеса Асрана?“
„Как бих могла някога да я забравя?“
„Тогава опитай се да си представиш как тя би се справила с Чамдар.“
Замислих се за известно време, а после едва не прихнах: „О, майко, предложението ти е ужасно!“
„Затова пък е добро!“ — добави тя.
Колкото повече обмислях, толкова повече одобрявах тактиката на майка ми. Веселата и слънчева Асрана би извадила от равновесие лишения от чувство за хумор гролим. А гролими, които не се владеят, са склонни да допускат грешки. Тези грешки могат да са толкова очевидни, че дори замаяната от опиатите Селмисра би ги забелязала незабавно.
В този момент апатичната Змийска кралица влезе в тронната зала и всички евнуси заеха обичайните си роболепни пози. Тя, естествено, си приличаше като две капки вода с онази, която срещнахме двамата с баща ми преди Битката при Во Мимбре. Тя се приближи с полюляване по лъскавия под към трона, наподобяващ лежанка, приседна и втренчи възхитен поглед в огледалото насреща. Внимателно проучих съзнанието й и открих невъобразим хаос! Умът й буквално плуваше в смес от няколко несъвместими опиати, които я бяха довели почти до транс. В това състояние на нея сигурно щеше да й се стори, че небето се продънва, стига някой да го споменеше. Това напълно обясняваше нежеланието на Чамдар да измисля нови хитрости. Те не му бяха необходими. Старата изтъркана измислица на Зедар вършеше добра работа.