Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
Живеехме спокойно и годините си течаха една след друга. По едно време даже им загубих бройката, а обикновено много внимателно ги отчитам. Май беше през 5250, а може и през 5251 г., когато баща ми се отби за едно от редовните си посещения. Този път обаче не беше просто формалност.
— Близнаците са попаднали на някаква следа в Мрин и твърдят, че наближава появата на Пратеника на боговете, Поул — сериозно каза той.
— Кога ще е това, татко?
— Е, няма да е съвсем скоро, но със сигурност ще е през следващия век.
— Щом толкова е наближило, май ще е по-добре да помисля за преместване в Сендария, а?
Той ме изгледа въпросително.
— И аз мога да разчитам Мрин и Дарине също като теб, татко — казах натъртено. — Наясно съм къде трябва да се роди Пратеника на боговете.
— Не прибързвай, Поул. Близнаците може би ще открият още нещо. Не ми се иска да се скиташ из Сендария, докато още не съм открил Чамдар. Кой е сегашният наследник?
— Казва се Геран, татко. Имам си причини, поради които не бих искала това име да потъне в забрава. Той току-що се ожени, затова не мисля, че синът му ще е този, когото чакаме.
— Че защо пък не?
— Съпругата му е от Черек, татко, а черекските жени забременяват дори от един поглед. Тя ще роди още преди да събера багажа за пътуването към Сендария.
— Мигар черекските жени наистина са толкова плодовити?
— А защо мислиш, че семействата им са така многобройни?
— Мислех, че има нещо общо с местния климат.
— Как може да повлияе климатът на това?!
— Е, нали разбираш — всички тези дълги и студени зимни нощи, когато не ти остава нищо друго освен… — той внезапно млъкна.
— Освен какво, татко? — попитах със сладко гласче.
Повярвайте, той целият пламна.
Тридесет и шеста глава
Скоро след посещението на баща ми се обади и мама.
„Поул!“ — долетя гласът й до мен.
„Да, майко“ — отвърнах, оставяйки настрана котлето, което чистех в този момент.
„Налага се да отидеш до Нийсия. Ктучик се опитва да поквари Селмисра. Някой трябва отново да я вкара в правия път.“
„Че защо пък аз“ — изтръгна се от ума ми, без дори да се усетя.
Последва дълга пауза, а после майка се разсмя.
„Защото аз казвам така — отговори. — Какво те прихвана, че да ми задаваш такъв глупав въпрос?“
„Това си е семейна черта, мамо. От много време слушам малките момчета, които все това питат вече дванадесет века подред. Много ли те ядосах?“
„А ти как отвръщаш на такива въпроси?“
„Ами почти по същия начин като теб. Ще говоря с близнаците да ме заместят, докато отсъствам. После тръгвам към Нийсия. Ктучик лично ли е отишъл да я подкупва?“
„Не, той почти никога не напуска Рак Ктол. Чамдар върши всичко вместо него.“
„Ето защо татко не е могъл да го открие.“
„А той как е?“
„Ами все същият си е за съжаление — свих рамене. — Нали го познаваш.“
„Остани си със здраве.“
И гласът на майка се изгуби.
Свързах се мислено с близнаците и те долетяха два дни по-късно.
— Предпочитам татко да не знае къде съм отишла — казах им преди да замина. — Той все забърква някакви каши, опитвайки се да разбере и види всичко, с което се занимавам.
— Не бива да говориш така за баща си, Поул — леко се подсмихна Белтира.
— Добре де, не е ли точно така?
— Сигурно си права, но не е много учтиво да го казваш.
Разсмях се, а после ги представих на малкото си семейство. Въпреки това премълчах подробностите около моето пътуване. Отдалечих се до най-близката горичка край селцето и, понеже още беше светло, избрах формата на сокол. Може би щеше да е по-добре да се превърна в орел, но те са твърде завладяни от мисълта за собственото си превъзходство над останалите птици и не са ми любимци. Заради близостта на някои от най-характерните им черти може да се каже, че орлите са арендите в птичия свят. Соколите са къде-къде по-благоразумни и не се фукат особено със способността си да летят бързо. Всеки път, щом видите два сокола да летят заедно, значи става дума за импровизирано състезание. Този обичай обикновено забавя процесите по време на размножителния период.
Прелетях над Вълната на Черек, а сетне минах и над онзи шарен юрган, съставен от зелени и кафяви кръпки, наречен Сендария. Едва от тази височина си дадох сметка колко чиста и подредена е земята на моите хора. Сърцето ми се изпълни с доволство. Редът и чистотата не са сред най-високите добродетели, но въпреки това аз много ги ценя.