Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
— Селмисра има нужда от приятелство, Рисус, а това няма нищо общо с лудориите между нея и момченцата й. Тя не е съвършена, но е достатъчно умна, за да управлява, ако вие двамата със Салас я съветвате. Блазни ли те мисълта за държавно ръководство, Рисус? Би ли могъл да забравиш жалките си заговори и планове за тровене на противниците и да се съсредоточиш в истинското управление на държавата?
— Правите ми много странно предложение — промърмори той.
— Доста е неочаквано, нали? — съгласих се. — Ето как ще постъпим. Досега съм натрупала богат опит в управлението на държавата и ще трябва да си припомня някои ходове и маневри на добрия владетел. Ще разказвам на Селмисра как съм се оправила при една или друга криза, ще я посветя в неблагодарната работа да вади душите на благородниците с памук, ще я науча така да определи данъците, че да не предизвика масово недоволство и на останалите тънкости от държавното управление. Всичко това ще бъде направено с цел Селмисра да се заинтересува от политиката. А когато започне да ми задава въпроси, аз ще се направя, че не познавам обичаите на нийсаните и ще препоръчам теб. Задачата ти ще бъда да я превърнеш в сносна владетелка. После ще я оставим сама да взема решения.
Той лукаво ме изгледа.
— Къде е клопката, лейди Поулгара? — попита. — Каква ще бъде вашата полза от това?
— Искам всичко в Нийсия да е спокойно, Рисус. Назряват събития, за които ти нямаш и най-малка представа. Те ще разтърсят света до основи. Затова не желая Ктучик да определя политиката на Нийсия.
— По този въпрос спор няма, лейди Поулгара.
— Добре тогава. Аз вече я отвикнах от някои по-силни наркотици, но ще трябва да я накараме постепенно да намали и останалите. Знам, че взема отвари, които забавят стареенето, но нека намалим дозировката до минимум. Кой е нейният аптекар?
— Ами как да ти кажа… — отговори той с лека усмивка.
— Наистина ли? Много е странно един фармацевт да има толкова висок държавнически пост.
— Не и в Нийсия, Поулгара. В Стис Тор ключът към шкафа с билките и опиатите на кралицата е и ключът към властта. Може и да звучи нескромно, но аз съм най-надареният фармацевт в цяла Нийсия. В една страна, където всички са пристрастени към отвари и опиати, фармацевтът определя законите. Но това, разбира се, са задкулисни игри. Може пък да е по-добре, ако стане официална длъжност.
— Ще помогнем ли на Селмисра да се превърне в истинска владетелка, Рисус?
— Това би било много хубаво. Истинска кралица ще е голяма новост за страната. Мисля, че ни е по силите да установим спокойствието, което желаеш. Ще определим строги правила за тровенето на опозицията, ще въведем ограничения за използването на наемни убийци и други полезни неща в името на реда и благоденствието. — Той се изтегна замечтано назад. — Повече от век вече в Нийсия цари истински хаос — допълни после. — Може би е дошло време да въведем строги правила, но тук никой няма да им обърне внимание, ако не идват от тронната зала. Съгласен съм с предложението ти. Нека се постараем от Селмисра да излезе една силна владетелка.
Така и сторихме. От ранно детство Селмисра не беше имала истински приятели. При първия признак, че таи по-топли чувства към някой от свитата, наоколо тутакси са започвали да дрънчат шишенца с отрова. Тя е живяла в страшна самота, а е била и доста наплашена. Опитах се да й внуша, че нито един човек със здрав разум не би се опитал да ме отрови и тя откри сърцето си пред мен с почти детска доверчивост. В действителност това беше твърде затрогващо. Под кралските отличия и почести открих едно обикновено момиче и много го обикнах.
Това ми се случваше понякога. Най-невероятното приятелство, което завързах, беше със Закат. Това вече можеше да отклони слънцето от неговата орбита. Привързаността ми към Селмисра не беше и една стотна от тази връзка.
Имах дълбоки професионални интереси в нийсанската фармакология. Между нас да си остане, но двете със Селмисра изтощихме напълно горкия Рисус. Когато не й преподаваше уроци за политика — нийсански стил — той ми показваше екзотичния свят на нийсанските билки. Колкото и да е странно, съществуваха корени, стебла, плодове и листа в джунглата на Нийсия, които бяха изключително полезни, стига да се прилагат в строго определени количества.
След като престоях в Нийсия около половин година, близнаците ме предупредиха, че татко се е отбил в Емгаард и пожелал да ме види. Селмисра дълго плака, когато й казах, че скоро ще замина, но аз подло й препоръчах компанията на Рисус и Салас. Бях сигурна, че те ще успеят да запълнят празнината в сърцето на кралицата. За да не се възползват от нейната детска доверчивост, аз ги заплаших, че ще се върна в Нийсия и ще ги дам за храна на пиявиците, с които гъмжи Змийската река, само ако се опитат да я подведат. Няма да повярвате колко разпалено ми обещаха да се държат прилично!