Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Онзи там, дето се промъква по улицата, не е ли Коман? — попита Алтал, втренчил се в тъмната вечер.
— Изглежда, е той — отвърна Двейя. — Самата аз търсех Арган, но Домът разполага със собствен разум. Понякога Дейвос е малко мързелив и Домът се престарава в желанието си да го улесни.
— Ето ти интересна тема за размисъл, братко Бейд — каза дяволито Лейта. — Опитай се да си представиш мързеливо божество.
— Моля те, Лейта, престани — каза умолително Бейд. — И без това си имам доста неприятности. Не прониквай в разума ми точно сега. Едва ли би пожелала да видиш това, което се крие там.
Екзарх Емдал погледна въпросително Бейд и Лейта, но не каза нищо.
Вървящият по мръсната тъмна улица Коман отвори вратата на една сграда и влезе.
Светлината отново се разсея. Прозорецът последва шпионина на Генд в разхвърляна стая, където го чакаше Арган.
— Успя ли да научиш нещо полезно? — попита Арган.
Белобрадият Коман седна и каза:
— Местният владетел се смята за херцог. Казва се Арекад и е крайно глупав човек.
— Не очаквах нещо различно, приятелю — отвърна русокосият бивш жрец. — Какво ще ми кажеш за местния скопас?
— Типичен духовник от ордена на кафявите. Раболепничи пред херцога и изземва от простолюдието всяка стотинка, която успее да докопа. Тук врящото гърне е почти готово да закипи, Арган. Достатъчна е само една проповед.
— Не е необходимо да споделяш с Генд това, което ще ти кажа, приятелю. Никога не съм изпитвал особено доверие към тези открити военни кампании. Винаги е по-лесно да действуваш отвътре. Пехал и Гелта трябваше да бъдат оставени в ранното средновековие, където им е мястото. Ако Генд ме беше послушал, вече щяхме да държим под контрол Векти и Треборея, а останалите страни щяха да отворят границите си за нас.
— Възможно е, но това няма защо да ни вълнува, Арган. Генд е този, който ще трябва да дава обяснения на Господаря. Струва ми се, че Господарят започва да става нетърпелив. Не разполагаме с цяла вечност, за да си свършим работата. Военните кампании във Векти и Треборея бяха чиста загуба на време, и това стана по вина на Генд, а не по наша вина.
— Напълно съм съгласен с теб, стари приятелю — отвърна Арган. — Ние искаме да завладеем сърцата и разума на хората, а не телата им. Ключът към това е храмът на Двейя в Магу. Ако заедно с теб го предложим в дар на Господаря, той може и да прокуди нашия „славен водач“.
— Не сме ли прекалено амбициозни? — попита Коман.
— Аз съм по-подходящ за тази длъжност от Генд, стари приятелю. Знаеш това не по-зле от мен. Когато всичко приключи, аз ще седна от дясната страна на Дейва в Нагараш, ти ще седнеш от лявата, и целият свят ще ни се кланя.
— Красиво говориш, Арган, но преди това трябва да елиминираш Генд, а това съвсем не е лесна работа.
— Алтал вече се справи с него без особени трудности.
— И теб те бива, Арган, но не чак толкова, колкото Алтал.
— Това ще разберем след време, стари приятелю. Сега искам да знам — с мен ли си?
— Само до определен момент. Ако Генд разбере какво правиш, ще трябва да се оправяш сам.
— Не очаквах и да чуя друго от теб, стари приятелю. А сега нека да докладваме резултатите от нашата работа на Генд. Не искам задачата ни да му се стори лесна, не знам дали ме разбираш.
Алтал се обърна в леглото си и удари възглавницата с юмрук. После, като си мърмореше нещо, постепенно се успокои и потъна в сън.
В огромния празен храм в Магу влязоха две чистачки с метли и парцали. Носеха престилки, а на главите им бяха вързани кърпи. Когато влязоха, ги приветствува Песента на Ножа.
Едната от чистачките бе бледата русокоса Лейта. Другата бе съвършената Двейя. Бледата Лейта се разплака и седна на каменните плочи на пода. После вдигна одежда от изящна тъкан и без да престава да хлипа, откъсна единия ръкав от одеждата и го хвърли в неподвижния въздух. Ножът също изплака и ръкавът изчезна във въздуха.
А на лицето на Двейя бе изписана скръб.
Без да спира да плаче, Лейта откъсна другия ръкав от скъпата одежда и хвърли и него във въздуха. Ножът още веднъж изплака и и този ръкав изчезна.
Сетне Лейта, с лице, мокро от сълзи, разкъса изящната тъкан на малки парченца и хвърли всичките във въздуха, както бе направила с ръкавите. Когато приключи, от скъпата одежда не бе останало нищо. Лейта се просна по очи върху каменните плочи пред олтара и започна да ридае като дете.
Съвършената Двейя обаче не я утеши, а отиде до олтара и грижливо започна да го почиства със съвършената си ръка.
Това, което напада от олтара, бе ситно като прах.
Тогава тя нареди да бъде отворен прозорецът, който човеците наричат Бейд. През прозореца Бейд нахлу силен вятър. Ножът започна да пее и прахът изчезна.