Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
Една от стените на библиотеката на Алейкон внезапно престана да съществува. Там, където допреди малко бе имало стена, се появи съвършеното лице на Двейя. Спокойно, красиво и толкова голямо, че Алтал се стресна и насмалко не подскочи. Съвършените й ръце бяха кръстосани на равнището на пода, а върху тях бе подпряла брадичката си. Гледаше замислено.
— Понякога забравям колко сте дребни вие, хората — промърмори Двейя. — Дребни и несъвършени.
Посегна с една от огромните си ръце, внимателно улови вцепенения екзарх Емдал и го постави върху дланта на другата си ръка. След това постъпи по същия начин с Едон и попита:
— Обстановката започна ли да ви се прояснява, господа?
Двамата се бяха вкопчили един в друг и цвърчаха като мишоци.
— Престанете, моля ви! — смъмри ги тя с глас, в който прозираше необяснима любезност. — Няма да ви направя нищо лошо. Алтал не е най-надеждният човек на света, обаче този път говори самата истина. Аз съм тази, която той ви каза, че съм, и не сте в плен на някаква илюзия. Искам от двама ви да се държите добре и да правите точно това, което ви предаде Алтал. Нали няма да спорим по този въпрос, господа?
Емдал и Едон, все още вкопчени един в друг и треперещи от страх, побързаха с енергични кимания да потвърдят, че са разбрали.
— Знаех си, че сте послушни момчета — промърмори Двейя, посегна с огромния си показалец и ги докосна нежно и гальовно.
— Колко сте малки — каза отново. — Малки, съвсем мънички… — После внимателно ги улови, сложи ги в креслата им и нареди:
— Алтал, доведи ги при мен. И не забравяй и Алейкон. Предстои им да вземат някои важни решения, а това може да им отнеме много време. Когато се окажат в Дома, ще им осигуря толкова време, колкото им е необходимо.
Екзарх Алейкон целият трепереше.
— Еми, с него може би допусна грешка — изказа безмълвно предположение Алтал. — Той и без това е почти обезумял от кошмарите, така че влизането в Дома може да му дойде множко.
— Доведи го при мен, приятелю — отвърна Двейя. — Веднага ще го излекувам.
Алтал внимателно подхвана екзарх Алейкон под мишница и го поведе към мраморната маса, където Двейя бе седнала в компанията на Емдал и Едон. Забеляза, че Книгата е покрита с дебел плат.
— Не изглеждаш много добре, Алейкон — каза Емдал.
— Къде се намираме? — попита обърканият Алейкон.
— Нямаме точна представа, Алейкон — отвърна среброкосият Едон. — Точно в този момент ми се струва, че съм доста отдалечен от реалността.
— Зависи от това как точно възприемаш реалността — каза Емдал.
— Божество, можеш ли да оправиш главата на Алейкон? — обърна се той към Двейя. — Предстои ни да вземем някои важни решения, а точно сега главата му не функционира.
— Може би наистина малко се поувлякохме — съгласи се Двейя, като погледна измъченото лице на екзарха. — Твоите кошмари приключиха, Алейкон — каза му. — Те постигнаха целта си, така че е време да ги прекратим. — После махна парчето плат, което покриваше Книгата и каза: — Дай ми ръката си, Алейкон.
Екзархът подаде треперещата си ръка. Двейя нежно я хвана и я сложи с дланта надолу върху обвитата с кожа Книга.
— Просто се отпусни — каза му. — Книгата на моя брат ще заличи всякакви спомени от кошмарите ти.
— Нима това наистина е… — започна развълнувано Едон.
— Да, това е Книгата на Дейвос — каза му Алтал. — Доста е интересна, стига веднъж да навлезеш в нея. В самото начало е малко скучна. Братът на Двейя очевидно не си пада много по встъпленията.
— Дръж се възпитано — смъмри го Двейя.
— Извинявай — отвърна Алтал.
Екзарх Алейкон гледаше удивено.
— Засега това би трябвало да е достатъчно — каза делово Двейя. — Господа, предстои ви да обсъждате конкретни неща, а религиозният екстаз едва ли би ви помогнал в това.
— Може ли и аз… — попита Едон, като протегна ръка към Книгата. Очите му бяха изпълнени с копнеж.
— Позволи им да я докоснат, Еми — предложи Алтал. — Иначе ще си мислят само за нея, а ни предстои сериозна работа.
Двейя погледна строго двамата екзарси и каза:
— Ако искате да докоснете Книгата, нямам възражения. Няма обаче да надничате в нея.
При тези думи Алтал избухна в смях.
— Кое ти е толкова смешно? — попита Двейя.
— Нищо, Еми, нищо — отвърна той с престорена невинност. — Просто ми стана забавно.
Суровото лице на екзарх Емдал бе замислено.
— Виждам, че църквата наистина се е отклонила от първоначалната си цел, господа — обърна се той към Алейкон и Едон. — Решихме да впечатлим богатите и силните, като им подражаваме, и в крайна сметка станахме по-нагли и горделиви от тях. Изгубихме всякакъв допир с обикновените хора и така разтворихме портите пред врага.