Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
— Това тук не означава нищо, татко — намесих се. — Намираме се в Сендария, а аз загубих няколко века в усилия да премахна расовата нетърпимост между хората тук.
— Братската любов между хората е много чисто чувство, Поул — отвърна той, — но ако някой зелен на цвят човек се опита да те убие, тогава равенството между цветовете губи смисъл. Сега да се връщаме в града. Трабва да стягаме багажа.
— Къде отиваме, дядо? — попита Гелан.
— Още не съм решил. Във всеки случай трябва да напуснем Сендария.
Сърцето ми спря да бие. Знаех много добре какво означава това.
— Защо не си купиш нови дрехи, татко? — попитах, когато влязохме в града.
— Но те са нови, Поул.
— Така ли? Че на кое бунище ги откри?
— Вгледай се по-внимателно — отговори той. — В Тол Хонет платих сума пари, за да ми ги направят по поръчка. Кръпките и протритите краища са само за заблуда. В действителност дрехите ми са много здрава направа и ще издържат векове наред.
— Не можа ли да си купиш поне обувки като хората?
— Не ми трябват. Искам да приличам на истински скитник.
— Мисля, че си надминал и най-смелите си мечти. Значи това на гърба ти е костюм, така ли?
— Разбира се, че е така, Поул! Хората не обръщат особено внимание на потъналите в прах бродяги. Облечен ли съм в тези дрехи, мога да мина, през който и да е град или село и след ден-два никой няма да си спомня за мен.
— Никога ли не излизаш от тази роля?
— Така съм по-интересен. — Той изтърси това с обичайната си претенциозност. — Истинският ми характер всъщност е доста отегчителен. Но бих могъл да се превърна и в херцог, стига да предпочитате това, Ваша Светлост.
— Пощади ме, за бога!
— Защо я наричаш така, дядо — попита Гелан. — Какво означава това „Ваша Светлост“?
— Пак тайнички, а, Поул? — въздъхна татко. — Все с твоите тайни! — после се обърна към Геран с пронизващ поглед. Явно си спомни високопарната реч на младия мъж край огъня. — Ваше Величество — започна той с надуто официален глас, — позволете да ви представя Нейна Светлост, херцогинята на Ерат.
Гелан примигна объркано и се втренчи невярващо в мен.
— Не може да бъде! — извика той.
— Е, това наистина съм аз, скъпи. Признавам, обаче — беше преди много време.
— Та ти си най-известната личност в цялата сендарска история!
— Много мило, че го казваш.
— Защо си мълчала досега? Държанието ми беше ужасно, лельо Поул! Трябваше да ме предупредиш!
— Та да можеш да ми се кланяш и да роболепничиш пред очите на хората ли? Има още много да учиш, Гелан. Не помниш ли основното ни правило — да не се набиваме на очи! Ето защо ти си бъчвар, а не съдия или провинциален благородник! — Усетих навреме благоприятната възможност и бързо продължих: — Благородството има две страни, Гелан. Повечето от хората забелязват само хубавите къщи, пищните дрехи и раболепието на подчинените и нискостоящи по ранг. Другата страна е много по-проста на вид, но и много по-съществена. Дългът, Гелан, дългът! Нека той е постоянно пред очите ти! Ти си — или поне би могъл да бъдеш — ривански крал! А това означава много задължения и отговорности. Но сега единственото ти задължение е да продължиш рода. Ще го изпълниш като останеш жив. Наоколо се навъртат много хора, които копнеят да те убият преди да ти се е родил син.
— Сигурно съм забравил това, лельо Поул — призна той. — Когато тоя Чамдар ме нарече ривански крал, това ми замая главата. Мислех си, че то е най-важното на света.
— Ти наистина си значима личност, Гелан — твърдо казах аз. — Двамата с жена ти сте най-важните хора в света сега. А това ще рече, че носиш най-тежкото бреме сред хората. Помни: всичко се свежда само до две думи — „Крий се!“ Където и да отидеш, крий се! Не се набивай на очи. А най-добрият начин да го постигнеш е като се слееш с обикновените хора.
— Послушай я, Гелан — намеси се татко. — Приеми и един съвет от истински професионалист, а аз съм точно такъв, повярвай ми. Не позволявай на мисълта „Аз имам тайна“ да ти се изпише на челото. Прави се даже на глупак, ако това се налага. — После старият мошеник ми хвърли невинен поглед. — Искаш ли да му дам няколко урока по актьорско майсторство, Поул?
— Наистина мисля, че се налага, татко.
Втрещеният му вид при тези думи топлеше сърцето ми цяла вечер след това.
Двете с Енала пуснахме обичайния слух за „спешна семейна работа“ и създадохме впечатление, че се прибираме в наследствения си дом в Мурос. Гелан продаде работилницата, събра си инструментите и купи каручка с конски впряг.
Пътувахме на югоизток около десет левги, за да затвърдим заблудата, че именно Мурос е нашата цел, а после преминахме на имперското шосе и карахме по него до столицата Сендар.