Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Нека благородните сеньори позволят на негъра да каже мисълта си. Хасан вярва, че флотата но ще постигне никакъв резултат. Месеци, а може би години ще изминат преди тя да успее да осъществи една част от задачата си. Хасан може съвсем сам да направи на сеньорите една услуга по-сигурна и по-бърза! Той ще изложи живота си, господари, но ще постъпи смело. Сазим ще го придружи и двамата негри ще действат в пълно съгласие, ако ги оставят да действат свободно по своя воля. Те ще успеят, благодарение на хитростта. Веднъж влезли в царството, по-лесно ще достигнат до острова… Сеньорите разбират! Обаче, нещо задържа Хасан…
— Говори! Какво искаш да кажеш?
— Горо, негърът, още ли е във Венеция? — попита Хасан.
— Вярвам — каза дон Марко, — че той е в услуга на великия капитан.
Хасан тогава се засмя подигравателно и поклати глава.
— В услуга на великия капитан ли? — каза той. — Ех, ех! Този юначага е хитър. Той е най-проклетия от всички негри в Тунис. В действителност той служи на краля на острова и ако Хасан и Сазим го срещнат на пътя си, те ще бъдат в голяма опасност…
— Познавате ли този негър, ти и Сазим?
— Да, много добре, господари. Горо трябва да загине пръв. При това условие Хасан и Сазим могат да нападнат самия крал. Докато Горо живее, Марино не ще се страхува от никого.
— Сигурен ли сте, че този роб, когото сте виждали в палата на дожовете през карнавала, е предан на пирата Марино Маринели?
— Благородните сеньори могат да бъдат сигурни — отговори Хасан с твърд глас, — че Хасан им говори истината! Горо е един негодник, какъвто няма на земята. Той умее да води хората за носа. Но задачата на Хасан е първо да го обезвреди. Още ли е във Венеция?
— Той сигурно е придружил лирата в бягство — каза Томасо.
— Съвсем не — прекъсна го великият инквизитор. — Великия капитан ме увери, че миналата нощ негърът бил още тук… Ако е играл такава подла роля, скъпо ще ни заплати. Обещавам ти сто зекини, ако ни го доведеш! Но ако ни донесеш главата на Марино, ще получиш две хиляди, както вече е обещано!
— Наградата е съблазнителна, господари! — заяви Хасан. — Сазим и Хасан ще свършат работата. Ако успеят да проникнат в палата на Маринели, те трябва да бъдат сигурни, че ще заслужат хубавото злато. Някоя удобна нощ незаконнороденият не ще го има вече!
— Бързайте! — извика великият инквизитор, въодушевен от смелостта на роба. — Направете на републиката тази голяма услуга. Не само ще спечелите наградата от две хиляди зекини, но и ще ви бъдат дадени синекурни длъжности!
— Сазим и Хасан — отговори негърът — ще останат няколко дни на почивка, после ще тръгнат на път. Те не ще тръгнат направо за скалистото островче, от страх да не бъдат разкрити. Ще отидат пеша по италианския бряг до Анкона, откъдето ще тръгнат най-после за острова. Те трябва също да се снабдят с добри оръжия, удобни за носене.
— Дайте смърт на предателя от наше име — каза великият инквизитор. — Побързайте и бъдете смели.
Негърът на Карманиола се поклони раболепно, после излезе предпазливо от зловещата стая.
— Трябва да решим по-бързо съдбата на пленника! — каза дон Томасо. — Моят уважаем брат доверява ли се изцяло на черния роб?
— Този Хасан е от десет години на моя служба — отговори главният инквизитор. — Прочее, може да го поставим на изпитание!
— Ние — каза дон Марко — трябва да подготвим незабавно експедиция срещу острова. Тогава ще бъдем по-сигурни в успеха. Безочливостта на незаконнородения е нечувана. Как можем да го търпим, като ни хвърля ръкавицата, присмивайки се на нашето могъщество? Трябва да го пратим там, откъдето успя да се отърве първия път.
— Това е и моето мнение — добави главният инквизитор. — Веднага ще бъде дадена на цялата флота заповедта да обгради острова и да го бомбардира. Сто галери, петдесет фрегати и транспорт, носещи две хиляди войници от арсенала, ще вдигнат котва и ще тръгнат към убежището на пирата!
— Смърт на него и на партизаните му! — извика Марко.
На следния ден в арсенала се забелязваше трескаво оживление. Всички галери, годни да тръгнат по море, бяха въоръжени, снабдени с припаси и напълнени с войници. Оръдията, необходими за защитата, бяха поставени на бордовете. Накратко казано, пристанището приличаше на врящ котел.
Управителите отговаряха за въоръжаването и екипирането на войниците; адмиралите — за подреждане на различните екипажи, а офицерите — за дисциплината на всички.
В пристанището се намираха само седемдесет галери, годни да тръгнат в открито море и да се сражават.
Станало бе нужда да се приготвят както бойни кораби и множество бузи (риболовни кораби, снабдени с оръдия), гарзарноли (леки корабчета) и навебатини (транспортни кораби, движени с гребла).