Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Във всеки случай неговото вино е добро — каза Хасан, — а аз съм така жаден.
— И аз също! — рече Сазим и избухна в смях. При тия думи двамата ускориха крачките си.
След малко Хасан се обърна и показа с пръста вилата Маринели, като че ли още не бе успял да се отърве от ужаса.
— Не обичам да имам работа с мъртвите! — каза той.
— Забелязват се вече складовете на Маламоко — обади се Сазим, променяйки темата. — Днес старият Жамбо трябва да ни черпи като принцове. Твоята кесия пълна ли е, Хасан?
— Нямам нито повече, нито по-малко пари, отколкото ти — отвърна последният. — Ние получихме в палата на дожовете двадесет зекини, които си поделихме. Трябваше да дадем всеки по четири зекини на този проклет кръчмар от арсенала. Останаха ни само по шест, а пътят е дълъг.
— Любопитен съм да зная — каза Сазим, кикотейки се — колко ще ни останат, когато платим в „Чайката“. Както съм жаден, желал бих да изпия всичките си пари.
— И аз също — заяви Хасан. — Нищо не ми е по-сладко от това да пиянствам.
— Кръчмата е близо — каза Сазим. — Прозорците са изцяло осветени. Много народ трябва да има в „Чайката“!
Двамата роби шпиони ускориха крачките си и се отправиха към прочутата кръчма в пристанището на Маламоко, където бедният Бертучио бе паднал в ръцете на полицаите.
Като че ли щастието се усмихваше тази нощ на пратениците на инквизицията. Действително в един ъгъл бе седнал един негър. Той не бе друг, освен храбрия Горо, който очакваше зазоряването, за да използва тръгването на един кораб и да напусне пристанището.
Бе решил да не пропътува пешком цялото разстояние до Рим. Предпочиташе да измине по-голяма част с кораба. Бе се споразумял със собственика на един крайбрежен кораб, който щеше да вдигне котва за Анкона сутринта и този успех го бе зарадвал.
Дълги часове го отделяха от момента на тръгването. Предпочете да прекара в кръчмата, отколкото да чака на борда. Бе си поръчал една кана хубаво вино, а също така хляб и риба.
Той спокойно се хранеше и мислеше, че е вън от всякаква опасност.
Горо се отличаваше от повечето си съотечественици по своята трезвост. Той пиеше често, по винаги по малко И никога не се напиваше.
Тъкмо поглеждаше колко вино му е останало, когато вратата на кръчмата шумно се отвори.
На Горо му се стори, че вижда мираж. Обаче той запази присъствие на духа… Двамата негри, които той познаваше много добре, се бяха появили на вратата. Единият бе Хасан, довереният слуга на стария Карманиола, а другият — Сазим, който отдавна изпълняваше тайна служба в инквизицията.
Горо за момент бе изненадан. Да не би да са го следили? Да не е попаднал в клопка?
После се съвзе.
— Не — каза си той, след минутно размишление, — никой не може да подозира моето присъствие в кръчмата. Само дожесата е получила моето доверие и знае, че съм тръгнал за Рим. Може ли да ме е издала на шпионите? Тия двама негри са може би мои съперници. Дали не ги е избрала тя?
За щастие, обстоятелствата благоприятстваха Горо. Той се прилепи към масата, постави ръце върху нея и отпусна тежко главата зад каната като уморен човек.
Двамата негри се отправиха на противоположния край на кръчмата. По такъв начин Горо можеше от своя страна да ги наблюдава и следи. Тълпата от викащи и смеещи се клиенти го прикриваше от очите на шпионите.
Храбрият служител на Маринели не можеше да сдържи радостта си при мисълта за добрата шега, която щеше да изиграе на своите неприятели. Той поднесе каната до устата си и отпи голяма глътка. После постави съда на масата и се престори, че заспива отново.
През това време Сазим извика стария Жамбо, винаги зает с работа, хвърли една зекина на масата и с надменен тон поръча две бутилки сиракузко вино.
Той хлопна езика си, като че ли предчувстваше аромата на това фино вино, после хвърли изпитателен поглед около себе си и заразглежда всички, които бяха близо до него.
Едни шумно се смееха, други жестикулираха и тропаха силно по масите, трети играеха хазартни игри. Хасан обърна голямо внимание на този разнообразен спектакъл и не различи Горо, седнал в дъното на залата.
Горо, виждайки кръчмаря да занася на негрите каните с виното, което бяха поръчали, излезе отново от своя привиден сън и погледна двамата пиячи. Единият и другият действително бяха започнали да пият деликатното питие с такава жажда, като че ли не бяха пили нищо от осем дни.
— На добър час! — си каза негърът на Маринели. — Пийте, пийте, приятели. Обърнете още няколко чаши, докато започнат да ви се заплитат езиците!
Той започна да се смее и реши да не пие повече, за да може да следи съперниците си.
Малко по малко последните се оживиха и започнаха с жестове да проявяват пиянството си.