Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Той не смяташе, че трябва да слуша нашите съвети. Въобразяваше си, че е върховен началник на флота!
— Не обичам подобно нещо — заяви Маринели. — Знаете, че най-голямото ми желание е да образувате всички един братски съюз, да управлявате общо острова, когато не съм тук. Но не желая това мое доверие да предизвиква у някого гордост и самомнение. Искам сам той да даде обяснения. Тежко му, ако е виновен.
Шествието, начело с Граси, се приближи до големия площад, където, готов да възнагради верните служители и да накаже виновниците, кралят на острова седеше прав, в средата.
Джакопо Граси пристъпваше с гордост и глупаво задоволство, като че ли нямаше равен на себе си в света.
Моряците му бяха въоръжени до зъбите. Сред тях, както бе забелязал д’Артенай, вървяха около тринадесетина пленници с наведени глави.
При вида на граф Санта Рока, Граси развя шапката си в знак на поздравление. Моряците последваха примера му и поздравиха краля на острова с възторжени овации.
Марино им благодари с няколко думи.
В този момент адмиралът пожела да му подаде ръка в знак на приятелство. Но граф Санта Рока не му подаде своята, а му посочи пленниците, които стояха обезоръжени, уплашени и отчаяни.
— Какво означават тия пленници, които виждам вързани? — запита Марино спокойно.
— Това е екипажът на кораба, който принудих да се предаде нощес. Този кораб носеше един товар от фини вина!
Лицето на графа се помрачи.
— Докладвай ми подробно за работата — заповяда той. — Не мога да повярвам, че сте нападнали някой мирен търговски кораб, като жалки пирати.
— Не мога да ви разбера, Маринели! — каза Граси със самочувствие. — Не ни докарахте на този остров да безделничим, нали? Тази нощ, кръстосвах в открито море с две галери, когато наблюдателят сигнализира появяването на кораб, пътуващ за Венеция…
— Не видяхте ли, че това е мирен търговски кораб?
— Това разбрах отлично. Ние сме започнали с Венеция борба на смърт, така че и търговските кораби са добра плячка. Първо извиках на кораба да спре. Когато вместо отговор той разпъна всичките си платна, изпратих му няколко гранати, които строшиха мачтите му.
— Елате насам, вие, другите! — извика кралят на острова към пленниците, без да удостои с поглед Граси. — Да се махнат въжетата, с които са вързани ръцете на тези нещастници. Бързо, ако не искате да ви турят подобни на шиите.
Моряците, ужасени от думите на върховния си началник, веднага изпълниха заповедта му и пленниците, освободени от страшните въжета, намериха в лицето на Маринели защитник. Неколцина даже се хвърлиха пред краката му.
— Имайте милост към нас! — молеха те. — Подарете ни живота!
— Станете! — отговори Марино със звучен глас. — Няма защо да се молите нито за вашия живот, нито за вашата свобода. Който е нападнал беззащитните мореплаватели, е извършил престъпление и трябва да бъде наказан от своя началник!
Граси изглеждаше недоволен и изненадан.
— Нека всички узнаят за последен път — започна Марино — смисъла на моите думи и силата на моята воля! Тия честни венецианци са свободни, чувате ли? Искате ли да заслужим името пирати? Ако вашата съвест е толкова низка, предпочитам да ви убия със сабята си. Разбрахте ли ме? Знаете, че удържам обещанията си! Наистина, аз обявих на Висшия съвет на Венеция и на неговите галери безпощадна война и скоро ще удари часът, когато ще покажете вашата храброст. Но тази борба ще се води само между дожът, неговите съучастници и мен. Венецианците не са ми врагове. Който ги лиши от техните права и нанесе вреда на имотите им, е мой враг. Вие, търговски моряци, предайте думите ми на нашите братя от Венеция. Марино Маринели не е пират, както инквизиторите го окачествяват и клеветят. Той иска да накаже истинските виновници с наказанието, което заслужават! Разгласете това в града на лагуните!
После Марино се обърна пред благородника, който стоеше гордо пред него, и към своите хора:
— Наказанието — каза той — на вас, Граси, и на хората ви ще бъде пропорционално с вината ви.
— Вие говорите за наказание, Маринели? — попита Граси, побледнявайки. — Кой ви е дал правото да съдите?
Граф Санта Рока не трепна, слушайки предизвикателните думи.
— Ще ви накажа за това, което сте извършили, вас и вашите хора! — каза той. — И ще ви накажа с правото, което сте ми дали вие всички. Моите приятели, които ме обкръжават, са ми се доверили… Кажете — обърна се той към партизаните си — имам ли право да постъпя така?
— Твоята дума трябва да бъде закон! — отговориха околните. — Вие сте наш герой и наш водач, Марино Маринели!