Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Кажете ми моряци — попита графът пленниците — някой от вас паднал ли е убит при сражението?
— Не, Маринели! — отговориха те. — Само двама от нас са леко ранени.
— Благодарете на това обстоятелство, Граси и вие другите — каза тогава графът. — Само поради това спасявате живота си. Смъртта на някой от тия моряци бе достатъчна да ви последва същата съдба. Чуйте решението, чуйте го всички! Ще ви покажа как раздавам правосъдие!
Марино замълча за момент.
— Вашият кораб — обърна се той към пострадалите моряци — не е нищо друго, освен една развалина, изпочупена от гранатите. Ще ви дам в замяна един от моите, който ще бъде също така голям и хубав като вашия. Благородний Оргосо, идете бързо на пристанището и се разпоредете товарът от разрушения кораб да бъде пренесен на един от моите най-добри кораби. Граси и неговите хора ще пренесат товара. Щом тази работа бъде привършена, продължете пътуването си при пълна свобода.
— Благодарим, хиляди пъти благодарим, великодушни Марино — извикаха бедните хора и се спуснаха към графа, за да му целунат ръка. — Вие ни спасявате от разорение и мизерия!
Марино скромно отклони засвидетелствуванията на почит.
— Аз само изпълних дълга си — каза той. — Не ми благодарете! Завърнете се във Венеция здрави и читави. Що се отнася до вас — обърна се той към Граси и неговите моряци — аз ви изпъждам от нашето общежитие. Такова е наказанието ми! Когато пренесете товара от пострадалия кораб, ще напуснете остров Санта Рока и ще отидете да дирите щастието си, където желаете. Ние не можем да ви търпим при нас. Това островче не е убежище на пирати!
— Присъдата е справедлива! — извикаха от всички страни от тълпата. — Да живее Марино Маринели!
Граф Санта Рока поръча на Манджили да бди, щото неговата заповед да бъде изпълнена.
После той се прибра в двореца си, при възторжените викове на своите и благодарностите на чуждия екипаж.
17. Смърт за незаконнородения
— Тъмничарят от оловните стаи моли за аудиенция! — съобщи маскираният слуга на инквизицията, покланяйки се пред тримата анонимни деспоти на републиката.
— Да влезе! — заповяда главният инквизитор. — Сигурно иде да съобщи за смъртта на просякинята — добави той ниско на двамата си помощници, когато слугата излезе.
— Имайте милост, благородни сеньори, имайте милост! — извика той, кършейки ръце. — Аз съм невинен в това необяснимо нещастие!
— Какво се е случило, говори! — заповяда главният инквизитор. — Не се страхувай от нашия гняв! Да не би старата Луала да се е отървала от страданията си?
— Досега не ми се е случвало подобно нещо, благородни сеньори! Бог ми е свидетел, аз изпълних дадените заповеди!
— Хайде, обясни, без да се бавиш, какво се е случило? — каза инквизиторът нетърпеливо.
— Бях затворил вратата грижливо, както обикновено. Не бях й носил вода от миналата вечер и я чувах как пъшка и как се поваля, изгубваща съзнание. След един час се върнах в килията и констатирах, че тя лежи почти умряла, обзета от силна треска… и ето… по някакво чудо…
— Говори! — прекъсна го главният инквизитор. — Старата просякиня мъртва ли е?
— По някакво чудо — каза човекът — тя е изчезнала, без да остави следи!
— Ти лъжеш, негоднико, ти лъжеш! — извика великият инквизитор, който при тази новина подскочи от стола си.
— Как е могла да изчезне, тази вещица, щом вратата е била заключена с ключ? Ти си й помогнал да избяга!
— Имайте милост, невинен съм! — потвърди бедният пазач, който се бе хвърлил на колене и трепереше от страх.
— Нещо свръхестествено се е случило.
— Разкажи ни, какво си констатирал при посещението си в килията! — заповяда инквизиторът Томасо.
— Всичко е станало така, както ви казвам, благородни сеньори — каза страхливо тъмничарят. — Когато се върнах в единадесет часа в килията, видях я полумъртва. Предполагах, че ще издъхне до сутринта. Не можеше да движи нито ръцете си, нито краката си, а освен това я бях заключил и добре. О, заявявам ви, благородни сеньори, че дяволът е замесен тук! Тази сутрин при ежедневното ми посещение намерих легло й празно.
— Тя те е измамила! — извика главният инквизитор. — Престорила се е на изнемощяла, полумъртва, за да те заблуди и е избягала с помощта на своите съучастници. Махни се от очите ни! Ти си един неблагоразумен и неверен служител! Благодари на нашата добрина. Вместо да те накараме да изкупиш своята небрежност, пращаме те веднага да тръгнеш, за да откриеш следите на избягалата. Побързай!
Наивният и нещастен човек изказа още веднъж своите предположения, че старата просякиня е в съюз със злите духове.