Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Тия приготовления се вършеха, когато един търговски кораб влезе във Венеция. Неговият екипаж беше този, когото Джакопо Граси бе пленил и когото Маринели впоследствие бе освободил и бе им дал нов кораб в замяна на стария, бомбардиран и изваден от употреба.
Щастливите мореплаватели говореха наляво и надясно за приключенията си. Новината се разнесе бързо из града и достигна до ушите на Съвета на тримата.
Един ден, офицерите от кораба бяха отведени пред маскираните инквизитори, поканени да докладват и да направят оплакване.
— Ние няма да подаваме никакво оплакване, господари! — отговориха последните. — Ние само можем да бъдем благодарни на Марино Маринели, най-благородния човек, когото познаваме. Той, щом узна, че нашият кораб е бомбардиран от неговите хора, достави ни друг. Нашите стоки ни бяха върнати и виновниците получиха наказанието, което заслужаваха.
— Той се е уплашил от вашето оплакване и от присъдата, която ще му дадем — отговори великият инквизитор. — Ето защо ви е дал друг кораб! Кой знае с каква цел е дошъл? Ние сме, които пазим имота ви. Нали корабът ви бе бомбардиран от неговите съучастници?
— Да, това бяха неговите хора! Но Марино Маринели не е виновен — подзеха храбрите моряци. — Вие трябваше да бъдете там и да присъствувате на гнева му! Не, не, господари, една голяма несправедливост е да наричате пират този благороден сеньор!
При тия думи инквизиторите обезпокоени размениха погледи.
— Горко им, ако народът е споделил тези чувства! — изглеждаше, че си казват.
— И така — каза главният съдия — вие настоявате, че каторжникът и пиратът Марино Маринели ви е подарил кораба, с който сте пристигнали тук?
— Ние ви казваме самата истина!
— Тогава наш дълг е — заяви дон Виторио — да започнем анкета. През цялото време, докато траят нашите проучвания, вие ще останете под наблюдение на управителите.
Марино Маринели е най-върлият от неприятелите на републиката. Той е предварително осъден на позорна смърт и не ще може с никакви подаръци да промени съдбата си.
— Ние сме значи пленници? — попитаха моряците, изпълнени със страх.
— Вие ще бъдете наблюдавани и пазени, докато хвърлим светлина върху вашето приключение — обяви главният инквизитор. — Ще се провери, да се установи дали не сте шпиони в служба на бандита.
18. Вилата Маринели
Една вечер, около осем дни след като Съветът на тримата бе възложил на Хасан мисията, двамата негри тръгнаха за остров Сан Николо. Те желаеха да стигнат до Маламоко, където да почакат тръгването на някой кораб за Анкона. Тяхната цел бе да слязат после на брега, на юг, за да намерят благоприятна точка, от която да се отправят за острова.
Сазим, по-едър и по-широкоплещест от Хасан, приличаше много на Горо. И единият, и другият имаха еднакъв ръст и почти еднакви форми. Що се отнася до изражението на техните лица, то и тримата си приличаха. Те бяха, както единият, така и другият, с черни коси, остри черти, обърнати устни и блестящи очи. Носеха еднакви бели панталони и червени дрехи.
Хасан и Сазим се сбогуваха с Пиетро, който ги бе довел с една правителствена гондола, и се отправиха по пътя, който водеше по дюната на острова до Маламоко.
— Моите поздравления на Маринели! — им извика Пиетро, когато се отдалечаваха. — Ако успеете да му забиете някой нож в гърба, радвайте се, че можете да бъдете още живи!
Двамата негри продължиха пътя си, без да отговорят.
— Хм! — каза Сазим, обръщайки се към Хасан на техния матерен език. — Ние сме глупци в сравнение с този Горо. На мене по ми би било приятно да служа на този Маринели!
— Неговият остров дяволски ми харесва и на мене! — каза Хасан. — Ако се разсъди добре изглежда, че този Горо има силно обоняние, обръщайки гръб на палата на дожовете и причислявайки се към Маринели! Обаче, иде ми нещо на ума, Сазим…
— Какво? — попита последният.
— Е добре, рано или късно работите на краля на острова ще тръгнат зле и тогава… ти знаеш ли поговорката? Когато го хванат, тогава ще го обесят… Ние ще бъдем изложени за нищо.
— А ако резултатът бъде обратен, Хасан?
— Обратен ли? — промърмори последният.
— Кой знае. Хасан! Може би Маринели да бъде победител и да обеси неприятелите си?
— Подобна работа е невъзможна, Сазим, ако ние имаме щастлива ръка. Ех, кралят на острова не се съмнява, че ние желаем живота му, че съдбата му е в паши ръце.
— Уви! Това още не е направено! — каза другият негър.
— Страхуваш ли се, Сазим?