Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Винаги съм мислел — каза той, — че тя е сключила договор с дявола! Иначе не би могла да устои на толкова изпитания.
— Стига с твоите глупости! Ние не можем да вярваме на обърканите ти твърдения. Тръгни незабавно по следите на тази вещица. Ако не я върнеш в ръцете ни, ти ще бъдеш обесен, неверни пазачо! Ти си я оставил да избяга, ти отговаряш за нея!
— Ще положа всички усилия, благородни сеньори — обеща човекът, ужасен от тия заплахи. — Зная, че е трудно да я намеря, понеже имаше много между народа.
Пазачът бе направил едно несръчно разкритие, което предизвика гнева на съдията. Другите двама съдии забелязаха, какво усилие полагаше старецът, за да се овладее.
Когато Томасо му пошепна няколко думи на ухото, дон Марко накара тъмничаря, който още стоеше на колене, да напусне черната стая.
— Виждате, братя — каза тогава великият инквизитор, — че сме обкръжени от шпиони и партизани на незаконнородения. Давам ви думата си, че той е бил в съглашение с просякинята, че е дошъл във Венеция, за да я освободи. Той, каторжникът, е избягал, но той има още съучастници около палата и първата грижа на нашите шпиони ще бъде да ги разкрият. Трябва да се отървем незабавно от тях. Ако ми вярвате, да действаме бързо!
— Подкрепям моя уважаем брат — каза инквизиторът Марко, най-младият от тримата, подкрепям го по всички точки.
— Позволете ми да ви задам един въпрос! — каза тогава мълчаливият Томасо със своята неизменна сериозност и зловещ вид, в който се четеше безскрупулност и липса на съжаление. — Забравихте ли, че ние още държим в подземните килии един затворник, който, при известни обстоятелства, може да ни причини много неприятности?
— Разбирам безпокойството ви, уважаеми брате — отговори председателят — но присъдата трябва да бъде изпълнена така, както е произнесена.
— Въпреки това ние сме свободни да го премахнем! — каза Томасо.
— Добре е… да направим да замълчи завинаги този държавен затворник — каза инквизиторът Марко. — Някой от привържениците на незаконнородения може да поднови опита, който излезе успешен със старата просякиня, да слезе в подземните килии и тогава…
— На мнение съм, че този затворник трябва да се постави на мястото, където трябваше отдавна да почива.
— Моят уважаем брат говори за саркофага, нали?
— Да, точно там — отговори Томасо. — Незаконнороденият е способен да призове срещу нас помощта на чужди владетели и да формулира някакво оплакване, което да ни притесни!
— Републиката е достатъчно силна, за да отклони всеки протест на недоволство — каза дон Виторио, — но аз съм съгласен да предоставим на топките да решат съдбата на този затворник. Дайте урната!
Дон Марко донесе черната урна и след като всеки постави топката си, подаде я на великия инквизитор. Старецът я изпразни тържествено и обяви:
— Присъдата е произнесена… Три черни топки!
В този момент слугата се показа в страшния салон и съобщи:
— Хасан, негърът, е пристигнал във Венеция и иска да бъде приет!
— Пуснете го да влезе! — заповяда главния инквизитор. — Ще имаме най-сетне някои сведения върху това чудно кралство Санта Рока. Хасан е хитър и сръчен като повечето негри от Тунис. Сигурен съм, че освен това ми е и верен.
Вратата се отвори, за да влезе Хасан. Африканецът бе малко по-едър от Горо, но също така хитър и мълчалив.
Той пристъпи без шум, на върха на пръстите си, хвърли наоколо проницателен поглед, наведе пред инквизиторите черната си глава. Той хвърли мантията си и се появи в костюм, носен от робите на големите господари — червена дреха на ивици, бял панталон и широк черен пояс на кръста.
— Откъде идеш, негре? — запита дон Виторио. Хасан се усмихна.
— От острова, благородни сеньор — отговори той, — от хубавия остров Санта Рока. Той е едно чудо! Ах! Хасан би останал на драго сърце там, ако обещанието за зекините не беше го привличало към Венеция!
— Разкажи ни какво си видял и какво си открил, негре?
— Един голям и красив остров — отговори последният — с много кораби в пристанището му между скалите, където се издига грамадна кула, която свети нощно време!
— За да показва пътя на корабите — прекъсна го великият инквизитор.
— Близо до фара се издига църква и палат. Мраморът не е пестен при тяхната постройка.
— Един палат!… На незаконнородения ли? — извикаха инквизиторите.
— Пардон, на краля на острова, господари — каза негърът.
— Какво означава това име?
— Марино Маринели се нарича така — отговори Хасан.
— Крал на острова! Тоя негодник се е осмелил да си даде това име… това е нечувано!