Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
А Волфганг сияеше от радост — татко и Нанерл го прегърнаха на прощаване и обещаха да дойдат във Виена.
— Татко съвсем нямаше намерение да ме хока за месата — рече той, — просто смята за нужно постоянно да ме подтиква. Смята, че си пяла добре, с чувство и имаш отлична школовка.
— Защо не го каза на самата мен?
— Не е толкова лесно да признаеш, че не си прав. Той ми обясни какво е имал предвид, говорейки за църковната и светската музика: като създавам църковна музика, най-възвишеното от всичко, което съм написал, аз съм използувал същите средства, каквито и при създаването на най-светските си произведения.
— Странно. Всички останали сметнаха, че месата внушава голямо чувство на благочестие. Дори Шахтнер призна, че е коленичил благоговейно, а той не е вярващ.
— Шахтнер винаги е предпочитал светската музика. А на другите им се стори, че се прощавам със Залцбург.
— Ти наистина ли се прощаваше?
Волфганг сви рамене. Много години се бе опитвал завинаги да напусне Залцбург, но това не беше толкова лесно, колкото и да го гневеше родният град. И в този случай, да не би да го вижда за последен път, Волфганг изпрати с продължителен поглед изчезващия от очи Залцбург.
На път за вкъщи те спряха в Линц да погостуват на граф Йохан Тун, свекър на Вилхелмине Тун. Графът настояваше Моцартови да престоят у него няколко седмици и такова радушие изглеждаше особено приятно след хладния прием на Ханибалплац. Наистина граф Тун мечтаеше само за едно — да получи симфония.
Волфганг не носеше със себе си нито една симфония, а непременно искаше да се отблагодари на графа за гостоприемството, затова седна да пише нова.
Симфонията беше нужна на графа за един концерт, определен за 4 ноември, и на Волфганг му оставаха само четири дни. В една почивка между две от частите на симфонията той писа на татко: „Правя драскулки със страшна бързина и все пак се надявам, че ще излезе нещо приемливо.“
Констанце бе вече свикнала с чудната му способност да твори леко и я приемаше като нещо, което се разбира от само себе си, но и тя беше поразена от симфонията в до-мажор. Умело построена, тя не носеше следите на бързо написана творба, в нея звучаха много свежи мелодии и беше майсторски оркестрирана. Когато Констанце изрази изумлението си — защото той състави, написа, репетира и изпълни симфонията само за четири дни, — Волфганг се усмихна и отвърна:
— Вече няколко години не съм писал симфония, навярно тя просто е зреела в мен през всичкото това време.
Волфганг пристигна във Виена в прекрасно настроение — новата симфония бе приета с възторг в Линц. Радваше го и това, че написа месата и по този начин изпълни дадената пред бога клетва. Двамата с Констанце отидоха у госпожа Вебер за детето, но тя се обля в сълзи и занарежда:
— Раймунд умря от чревни колики още на 19 август. Не исках да ви пиша, боях се, че ще ви разваля гостуването.
71
Потресен от печалното известие, Волфганг се зарече друг път да не оставя свое дете на грижите на чужди хора, а Констанце не можеше да говори за Раймунд Леополд без сълзи. Но госпожа Вебер се кълнеше: детето бездруго щяло да умре — независимо дали родителите му са си стояли във Виена, или не, — чревните колики косят бебетата безпощадно, дори в богатите семейства. И Волфганг не можеше да вини тъщата и дойката, защото през последните месеци бяха починали от вътрешни инфекции много новородени. Като се оправи от постигналото го нещастие, той реши, че трябва да си имат друго дете.
И когато след няколко седмици се разбра, че Констанце отново е бременна, за пръв път, откак се бяха върнали у дома, им олекна на душата. Волфганг ознаменува това събитие, премествайки се в ново, по-хубаво жилище на Тратнерхоф — така се наричаше една голяма сграда на Грабен, където те сега се настаниха. Тя бе построена от Томас фон Тратнер; на служба в императорския двор като печатар, той забогатя и получи благороднически сан.
Фон Тратнер много се гордееше с интереса си към изкуството, смяташе се за художник и за да покаже това, носеше широка блуза и Рембрандова барета. Жена му беше една от най-усърдните ученички на Моцарт и съпрузите на драго сърце дадоха квартира на композитора в дома си.
Волфганг се уговори с хазаина, че ще използува първия етаж на Тратнерхоф за концертите си, и това се оказа много удобно. За няколко месеца славата му на композитор и изпълнител силно нарасна. Сякаш всичките му досегашни постижения представляваха само подготовка за голямото развитие на таланта му. Стана мода да се посещават концертите на Волфганг и да се аплодира неговото изпълнение, да се слушат новите му концерти за пиано. Изглеждаше, че публиката никога не ще се насити на Моцарт и на неговата музика.