Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Тъкмо се канеше да извика отново и по-силно, когато откъм нейната страна на кораба се разви и се спусна въжена стълба. Никой не й извика в отговор откъм палубата, но стълбата й се стори достатъчно подканяща. Егвийн започна да се катери. Беше й трудно — не катеренето, но да си задържи полите благоприличие около краката; вече разбираше защо жените на Морския народ носят панталони — но най-накрая се добра до перилото.
Очите й веднага се спряха на някаква жена на няма и един разтег разстояние от нея на палубата. Блузата и панталоните й бяха от синя коприна, с по-тъмен пояс. На всяко ухо носеше изящно изработени златни пръстенчета, а една фина верижка с окачени по нея блестящи медальончета минаваше от халката на носа й до едното й ухо. Елейн й беше описала това и дори й го беше показала с помощта на Тел-айеран-риод, но като го видя на живо, Егвийн трепна. Имаше обаче и нещо друго. Можеше да усети у жената способността да прелива. Пред нея беше Ветроловката.
Преди да отвори уста една тъмна ръка замахна пред очите й с бляскав кинжал, който сряза въжетата на стълбата — и тя полетя надолу.
Изпищя — само за миг, преди да пльосне във водата и да потъне надълбоко. Замята се панически да измъкне главата си от увилите я фусти и да се освободи от оплитащата я стълба. Не, не я беше страх! Не беше в паника. Колко ли беше потънала? Около нея се ширеше мътна чернилка. Накъде беше нагоре? Железни стеги притиснаха гърдите й, но тя издиша през носа си, загледа потока на мехурчетата, както й се стори — нагоре и наляво. Изви се и загреба с ръце към повърхността. Колко още? Дробовете й изгаряха.
Изплува, пое си въздух и се закашля. За нейна изненада лодкарят й протегна ръка и започна да я изтегля в лодката — мърмореше й да престане да се мята, за да не ги ядоса още повече, и обясняваше, че Морския народ са много докачливи хора.
Лодката вече беше на двадесетина крачки от кораба. Ветроловката беше на перилото заедно с още две жени, едната в чисто зелена коприна, другата в червен брокат, извезан със златни нишки. Обиците, халките на носовете им и верижките проблясваха на слънцето.
— Дарът да се качиш ти е отказан — извика жената в зелено, а другата в червено викна още по-силно:
— Кажи на другите, че и предрешени няма да ни измамите. Няма да ни изплашите. На всички ви е отказан дарът да се качите!
Мършавият лодкар хвана веслата, но Егвийн вдигна пръст пред дългия му нос и нареди:
— Спри.
Той спря. Топнаха я, значи. Без думичка на вежливост и без предупреждение.
Тя си пое дълбоко дъх, прегърна сайдар и преля четири потока преди Ветроловката да успее да реагира. От времето разбирала значи? А дали можеше да раздели потоците си в четири посоки? Не много Айез Седай го можеха. Единият поток беше Дух, щит, който тя метна около Ветроловката, за да не може да се намеси. Стига изобщо да знаеше как. Другите три бяха Въздух, запредени почти с нежност около всяка жена, обвързвайки ръцете и хълбоците им. Да ги повдигне не беше особено трудно, но не и съвсем лесно.
Жените се понесоха във въздуха, през борда и над реката и на кораба се надигна врява. Егвийн чу изплашените стонове на лодкаря. Той изобщо не я интересуваше. Трите жени на Морския народ дори не ритаха. С още малко усилие тя ги издигна още по-високо, на десетина-дванадесет крачки над повърхността; колкото и да се напрягаше, това сякаш беше границата. „Е, чак да ги нараниш не искаш — помисли си тя. — Сега и те да попищят.“
Жените на Морския народ се свиха на кълбета, щом ги пусна да падат, превъртяха се, изпънаха ръце и ги забиха във водата. Само след няколко мига три мургави глави щръкнаха над повърхността и жените заплуваха към кораба.
Егвийн стисна уста. „Ако ги вържа за глезените и им натопя главите, ще…“ Какви ги мислеше? Че трябва да запищят само защото тя беше писнала? Не беше по-малко измокрена от тях. „Сигурно приличам на удавен плъх!“ Тя преля внимателно — да го насочиш към себе си винаги изискваше голяма предпазливост; не можеш ясно да видиш потоците — и водата рукна от нея, изтисквайки се от дрехите й.
Зяпналият я лодкар я накара да осъзнае какво е направила. Преляла беше посред реката, без нищо да я скрива от някоя Айез Седай, която можеше случайно да е някъде наблизо и да види. Изведнъж я прониза мраз до костите.
— Откарай ме на брега. — Не можеше да се прецени на кого ще се натъкне на кейовете; от такова разстояние не можеше да различи мъж от жена. — Не в града. На брега на реката. — Мъжът си плю на ръцете и загреба толкова рязко, че тя за малко да се прекатури по гръб.