Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Закара я до едно място, където брегът беше на валчести камъни, големи колкото главата й. Наоколо не се виждаше никой, но тя скочи веднага щом лодката се остърга в камънаците, надигна поли и се затича по полегатия бряг с всички сили, чак докато не се добра до шатрата си, където се срина запъхтяна и изпотена. Повече не припари до града. Освен за да се срещне с Гавин, разбира се.
Дните се точеха и непрестанният вятър носеше вълни от прах и пясък ден и нощ. На петата нощ Баир придружи Егвийн в Света на сънищата само за една кратка разходка, колкото за проба, разходка из онази част на Тел-айеран-риод, която Баир познаваше най-добре, в Айилската пустош, по обжарената напукана земя, в сравнение с която дори съсипаният от сушата Кайриен изглеждаше тучен и свеж. Бърза разходка, след която Баир и Амис дойдоха да я събудят и да проверят дали не й се е отразило зле. Оказа се, че не е. Колкото и да я караха да тича и скача, колкото и да заничаха в очите й и да преслушваха сърцето й, най-после се съгласиха, че й няма нищо, и на следващата нощ Амис я отведе на нова разходка из Пустошта, което бе последвано от нов преглед, толкова изтощителен, че накрая тя с радост допълзя до постелята си и потъна в дълбок сън.
През онези две нощи тя не се върна в Света на сънищата, макар това да се дължеше повече на изтощението й, отколкото на нещо друго. Преди това непрекъснато си беше повтаряла, че не бива да го прави — хубава работа щеше да се получи, няма що, ако я хванеха, че нарушава забраните им тъкмо когато се канеха да ги отменят — но накрая все някак решаваше, че едно кратко пътуване ще е напълно в реда на нещата, достатъчно бързо, за да сведе до нищожност опасността да я разкрият. Едно от нещата, което наистина отбягваше, беше мястото между Тел-айеран-риод и будния свят, мястото, където се рееха сънищата. Особено го отбягваше след като се улови, че си мисли, че ако е достатъчно предпазлива, би могла да се доближи и да надникне в сънищата на Гавин, без да бъде засмукана в тях, и че дори да бъде засмукана, това ще е само сън. Обаче решително си каза, че вече е голяма жена, а не някакво си глупаво момиченце. Радваше се, че никой друг не знае какво ръмжене и стискане на зъби предизвикват мислите й за него. Ако го разберяха, Амис и Баир сигурно щяха да се спукат от смях.
На седмата нощ тя грижливо се приготви за лягане, като си облече чиста риза и си среса косата, докато не светна. Всичко това беше напълно безполезно в Тел-айеран-риод, но усърдието й помогна да не мисли за опасностите. Тази нощ в Сърцето на Камъка щяха да ги чакат Айез Седай, а не Нинив или Елейн. Това не трябваше да е от кой знае какво значение, освен ако… Четката за коса замръзна в ръката й. Освен ако някоя Айез Седай не разкриеше, че е само Посветена. Защо не се беше сетила за това досега? Светлина, колко й се искаше да може да поговори с Нинив и Елейн. Само че не виждаше с какво може да и помогне това, а беше сигурна, че сънищата с чупенето на разни неща означават, че нещо ще се обърка много лошо, ако ги сподели с тях.
Тя прехапа устни и се замисли дали да не отиде при Амис и да й каже, че не се чувства добре. Нищо сериозно, само разстроен стомах, но че й се струва, че тази нощ няма да може да посети Света на сънищата. Мъдрите щяха да подновят уроците й след срещата тази нощ, но… Поредната лъжа като на последна страхливка. Не можеше да си позволи да се държи като страхливка. Не всеки можеше да е храбър като някои други, но ако постъпеше като страхливка, щеше да се презира. Каквото и да се случеше тази нощ, трябваше да го посрещне лице в лице.
Изпълнена с решимост, тя остави четката, духна лампата и се шмугна под завивките. Беше достатъчно уморена и засипването не й създаде никакви трудности, въпреки че ако се наложеше, тя вече знаеше как да се приспи или да изпадне в лек транс, в който можеше да влезе в Тел-айеран-риод и в същото време да приказва — е, да ломоти по-точно — с някоя, чакаща край тялото й. Последното нещо, което осъзна преди да заспи, беше изненадващо: вече не я беше страх.
Озова се в просторна зала, оградена от дебели колони от лъскав червен мрамор. Сърцето на Камъка, в ядрото на Тийрския камък. От веригите над главата й висяха позлатени светилници. Незапалени, но светлина, разбира се, имаше. Амис и Баир вече бяха тук, в същия вид, както си бяха заранта, само дето огърлиците и гривните им блестяха малко повече, отколкото истинското злато. Двете си говореха тихичко и изглеждаха леко раздразнени. Егвийн долови само някоя и друга дума, но две от тях бяха „Ранд ал-Тор“.
Внезапно осъзна, че си е навлякла бялата рокля на Посветена със седемцветния кенар. Веднага щом го забеляза, облеклото й започна да се превръща в копие на това на Мъдрите, но без накитите. Не мислеше, че те са го забелязали или че ще знаят какво означава роклята, дори да бяха я видели. Имаше случаи, в които с поражението се губеше по-малко джи и се спечелваше по-малко тох, но никой айилец нямаше дори да помисли да го направи без съпротива.