Пантерата

Други новини от фронта. Двамата с Кейт официално бяхме уведомени, че г-н Чет Морган от Централното разузнавателно управление бил улучен от куршум на бедуин, докато се опитвал да ни спаси с хеликоптер „Блек Хок“. Не го помнех точно по този начин, но така или иначе г-н Морган починал от раната си преди хеликоптерът да стигне до базата Наджран.

Това бе втората смърт на служител на ЦРУ, за която ми съобщаваха; първата бе на споменатия вече Тед Наш, който всъщност официално умря два пъти, преди Кейт наистина да му види сметката. И имах чувството, че Чет Морган също ще възкръсне и отново ще ми се обади. Ако ли не, аз щях да му се обадя.

Замо също не можеше да дойде, тъй като бе в продължителна отпуска по болест и се възстановяваше от раната си в Лас Вегас. Надявам се късметът все така да продължава да му се усмихва.

Бяхме поканили също Хауард Фенстърман и Клеър Нолан, които се бяха сближили през трите седмици, откакто се бяхме разделили. Двамата с удоволствие биха се отзовали, но новите им задължения в Сана ги възпрепятстваха да си вземат домашен отпуск точно сега. Обещаха обаче, че ще са в Ню Йорк за празниците — вероятно за всички, които празнуваше Хауард.

На теория сбирките изглеждат добро нещо, като сбирките на випуска от гимназията, но в действителност невинаги ти се иска да виждаш хората, които свързваш с определени моменти и места от житейския си път. Спомените са хубаво нещо и трябва да се пазят и отбелязват с картичка или бърз имейл, а не да се развалят с реални срещи. Клеър обаче можеше да бъде изключение.

Освен с нея очаквах с нетърпение да се видя и с Пол Бренър. Г-н Бренър беше в домашен отпуск във Вирджиния, но както бях предсказал, щеше да се връща в Йемен. Някои хора просто не могат да се наситят на купона. Така де, този тип беше отишъл за втори тур във Виетнам. Един ден някой тур в някой кенеф щеше да го убие, но засега той беше щастлив, че е жив и предизвиква смъртта. Предполагам, че мога да кажа същото и за себе си и може би дори за Кейт, но… Е, няма но. Отново бяхме на Федерал Плаза 26, аз с нов тригодишен договор, а Кейт с гаранция за още три години в града, който бе започнала да обича, с мъжа, когото обичаше и търпеше. Имам предвид себе си.

Но ако ни писнеше, доскучаеше или ни дойдеше до гуша от номерата на Том Уолш, имаше още десетина други адски дупки, където действаше ФАТС, и нищо не ни пречеше да се пишем доброволци в някоя от тях. С надеждата, че няма да ни се наложи да караме отново курсове на Държавния департамент по запознаване с културните особености. Резултатите от последния не бяха много добри.

Двамата с Кейт гледахме как Пол Бренър и дамата му вървят по мраморния под на главната чакалня. Те забелязаха високия часовник, а после и нас, и си запробиваха път през тълпата.

— Много е привлекателна — каза Кейт.

Не бих могъл и да очаквам по-малко от мъж с добър вкус за жени.