Пантерата

— Кой си ти? — попита той.

— Най-лошият ти кошмар.

— Не, аз съм твоят най-лош кошмар.

— Отвеждам те у дома, Булус. Мама те чака — напомних му.

Той ме срита в кръста.

— Колко още са с теб?

— Повече, отколкото с теб. Всичките ти хора са мъртви.

Той нямаше какво да отговори на това и последва дълго мълчание.

— Как намери това място?

— Един реещ се орел ми каза. Алтаир — преведох му, ако случайно не ме е разбрал.

Той не отговори, така че влязох в полицейската си роля.

— В капан си, Булус. И ако не се предадеш, ще умреш.

— Не смей да използваш името ми.

Лайноядец ли? Реших да направя нещата официални.

— Арестуван си.

Той реши, че това е смешно.

— И как се казва арестуващият? Като американски гражданин имам право да знам името ти.

Задник.

— Джон Кори от Антитерористичната спецчаст.

— Значи най-сетне ме намери. Или аз намерих теб? Къде е жена ти, господин Кори?

— А твоята? Да не е умряла?

Мислех си, че това ще го извади от равновесие и ще се опита да ме изрита отново, което този път нямаше да му се размине, но той не реагира. Може би имаше още жени.

— Да не би да си въобразяваш, че тази пещера има само един вход? — попита ме вместо това. — За глупак ли ме мислиш?

Да, определено те мисля за глупак и да, смятах, че пещерата има само един вход. Но явно май бяха поне два. Мамка му.

— След десет минути аз ще съм от другата страна на хълма, ти ще си мъртъв и всеки, който ме последва през пещерата, ще се натъкне на мини и ще бъде разкъсан — уведоми ме той.

Ама наистина мамка му.

— Така че ще се сбогувам с господин Кори, а задочно и с госпожа Кори.

Сигурен бях, че няма да стреля, защото знаеше, че отвън има и други, които ще се втурнат вътре и ще открият огън. Значи щеше да го направи тихо, с джамбията си.

Рязко се завъртях по задник и видях, че наистина държи ножа в дясната си ръка, автоматът му беше метнат на рамо и посягаше с лявата си ръка към косата ми. Краката ми го улучиха под коленете и той изгуби равновесие и падна настрани.

Извадих своята джамбия, която той не беше видял. Пантерата изпълзя по-далеч от мен и смъкна автомата.

Преди обаче да успее да го насочи към мен, аз се хвърлих отгоре му и го притиснах с цялата си тежест. Той се замята, опита се да намери поза за стрелба, но нямах намерение да му позволя подобно нещо. Беше изпуснал джамбията си, но сега посягаше към нея. Успя да сграбчи дръжката, замахна и заби острието в гърба ми. Осъзна, че не се получава нищо, и замахна отново, като този път се целеше във врата или главата ми.

Отвърнах с добрия стар ритник с коляно в топките, който разфокусира вниманието му, после опрях извитото острие на джамбията си в гърлото му под гъстата брада.

— Помни „Коул“, задник такъв.

Погледите ни се срещнаха за момент, после натиснах силно и прокарах острието през гърлото, през югуларната вена и двете сънни артерии. Топлата кръв плисна по ръката ми.