Пантерата
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пантерата». Краткое содержание книги:
Спуснах се по задник в клисурата, като разделях вниманието си между постройката и всичко останало.
На дъното клекнах между две скали и надникнах към постройката. Имаше два подхода — предпазлив, предпочитан от повечето, и я-да-действаме-бързо, предпочитан от мен. Скочих и се втурнах към входа.
Не очаквах да открия някого вътре, така че когато се спънах в лежащото на пръстения под тяло, бях изненадан точно толкова, колкото и онзи, в когото се бях спънал.
Вътре беше тъмно като в рог, ако не се брои светлината през отвора. Видях, че онзи се изправя едновременно с мен. Беше събуден грубо, така че не бе в най-добрата си форма, но успя да изрита инстинктивно и ме улучи в корема. Сграбчих босото му стъпало, извих го и той тупна на пода и се хвърли към вратата, като пътьом грабна нещо като автомат.
Метнах се отгоре му и той се просна на земята, но отново се опита да изпълзи като гущер навън. Фраснах го здраво в лицето. Вторият ми удар му счупи носа и типът рухна в очакване на броенето.
Изправих се, изскубнах калашника от ръцете му и стоварих приклада в главата му, за да видя дали е забелязал, че е обезоръжен.
Чух нещо отвън, лепнах се за стената отляво на входа и стиснах дръжката на своя М4.
Отвън се възцари тишина. Зачаках. Знаех, че екипът ми ме прикрива отгоре.
— Джон?
— Тук съм. Абдул лежи на прага.
Съекипниците ми влязоха, като прекрачваха проснатия тип.
Нямаше много за казване, освен че типът най-вероятно беше член на Ал Кайда, а не невинен цивилен, и че е заспал на поста си.
Издърпахме го по-далеч от входа и го облегнахме в един ъгъл.
Замо го обискира, докато Бренър го осветяваше с фенерче с червен филтър. Типът имаше 9-милиметров „Браунинг“ и сателитен телефон, а също така счупен нос, сцепена устна и окървавено лице. Преди Бренър да изгаси фенерчето, Кейт го взе и насочи лъча към лицето на пленника. Бива я с физиономиите, дори когато имат нос като камба.
— Набеел — каза тя.
Наистина беше той. Това заслужаваше да се полее. Замо отвори една бутилка и плисна вода в лицето на Набеел, после наля малко между устните му и го шамароса.
Набеел изкашля вода и едва-едва повдигна клепачи.
Нямахме много време за приказки, така че извадих джамбията си и я опрях в гърлото му. Отляво на врата му имаше лепенка, сякаш се беше порязал при бръснене или някой се беше опитал да привлече вниманието му с нож.
— Длъжник си ми за онова кравайче — казах му.
Очите му се фокусираха и в тях се изписа истински ужас. Почувствах се кофти, сякаш аз бях терористът.
— Виж какво, Набеел — казах му. — Можеш да избираш дали да живееш, или да умреш. И под умиране имам предвид, че ще ти резна гърлото като зрял пъпеш. Разбра ли ме?
Той кимна, без да мърда врата си.
— Къде е ал Дервиш?
Набеел се сети какво предстои и каза:
— Моля не убива и аз казва къде той.
— Не, задник, аз казва. Ги ще ми кажеш къде е. Къде?
— Той… той в… магара…
— Пещера — каза Бренър.
— Къде е тази пещера.
— Тук. Близо.
— Можеш ли да си по-конкретен?
— Аз казва… не далеч. Върви… върви към слънце…
— На запад?
— Да. Запад. Вижда къде върви. Нагоре.
Бренър продължи на арабски, после преведе:
— Казва, че ал Дервиш е с двама души. Страж на някаква скала и втори вътре в пещерата.
Да се надяваме, че стражът няма мерник за нощно виждане, макар че най-вероятно имаше. Нищо чудно обаче и той да беше заспал. Ако не спеше, щяхме да го приспим ние.
— Вярваш ли му, че са само двама?
— Скоро ще разберем — отвърна Бренър.
Зададе на Набеел още няколко въпроса на арабски и английски и Набеел заяви, че всъщност никога не бил стъпвал в пещерата, но че входът й е на хълма с характерния връх във формата на корабно платно. Това се връзваше с думите на Алтаир, така че вероятността да е поредната лъжа донякъде намаляваше.
Останах изненадан, че Алтаир и Набеел издават шефа си, и вече започвах да си мисля, че онези, които познават Булус ибн ал Дервиш, не го обичат. Също като някога в Щатите.
— Този тип не трябва ли да докладва за обстановката? — попита Замо.