Пантерата

Кейт и Бренър отвръщаха на огъня, но бяха останали с малко патрони след престрелката при Крепостта на гарвана и не бяха превключили на пълен автоматичен. Стрелбата от пещерата спря, Кейт и Бренър също прекратиха огъня. Изведнъж стана много тихо.

Лежах по гръб на скалата и не виждах Бренър или Кейт, но можех да видя всеки, който се появи на стъпалото над мен, а автоматът ми беше на гърдите ми, готов за стрелба по всичко, което се движи.

Само един калашник бе стрелял по нас и приех, че това е Пантерата. Другият човек, споменат от Набеел, явно бе жената. Не знаех коя е, приятелка или съпруга, но подобно на всички жени тук, животът й нямаше стойност и ал Дервиш я беше използвал, за да привлече огъня. Готин тип. И сега се чудеше дали съм жив, или мъртъв. Името на тази игра е търпение, измама и изненада, а аз съм добър в две от трите.

Минутите се изнизваха и започвах да се тревожа, че ал Задник се опитва да ни излезе във фланг или по-лошо, че може да е поел нагоре по хълма към някакво друго скривалище. Но ако беше заел добра позиция, Замо можеше да забележи подобно движение и да вземе мерки. Въпреки това Пантерата имаше преимуществото, че се намираше на по-висок терен.

Когато те улучват, отначало невинаги го усещаш и аз не бях почувствал нищо, но сега болката ядеше лявото ми бедро и пулсираше в гърдите ми там, където бронежилетката бе поела втория куршум. Усетих и малко топла кръв, но не течеше на тласъци. Все пак бедрото ми щеше да започне да изтръпва, когато първоначалният шок отмине и тялото каже: „Улучиха те, тъпако“.

Мина още минута и вече започвах да се тревожа, че Бренър или Кейт също са били улучени, но точно в момента не можех да мисля за подобни неща. Не можех и да лежа тук цяла нощ и да чакам Пантерата да направи своя ход или да се пръждоса. Поех дълбоко дъх, надигнах се бързо и пуснах дълъг откос нагоре по склона. Куршумите рикошираха от скалите, а аз залегнах, смених пълнителя, претърколих се надолу по склона, станах и отново открих огън.

Никой обаче не отвърна на стрелбата ми и отново се възцари тишина. Бръкнах в джоба на елека за нов пълнител и открих, че съм останал без патрони. Мамка му.

Извадих колта и останах да лежа напълно неподвижно. Не можех да се сетя какво е намислил онзи задник, но паническата му стрелба се беше сменила с предпазливо мълчание. Или вече се намираше в съседната провинция.

— Булус! — извиках. — Задник! Лайноядец!

Той не реагира на името си, така че се отдалечих максимално по стъпалото, все така по гръб, тъй като само така можех да виждам над себе си, без да вдигам глава.

— Задник! — извиках отново. — На теб говоря, Булус. Разбираш ли английски?

Отговор не последва.