![Повелител на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/2/povelitel-na-senkite-bg-download.jpg)
Повелител на сенките [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-208-3
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
На вратата се почука и те се отдръпнаха един от друг в мига, в който тя се отвори. И двамата бяха очаквали да е Кийрън и разочарованието на Марк, когато се оказа Магнус, беше очевидно.
Магнус носеше две метални шишета; веждите му подскочиха при вида на изражението на Марк.
— Не знам кого очакваше и съжалявам, че съм просто аз — заяви сухо, — но антидотът е готов.
Кристина си беше мислила, че през нея ще премине тръпка на облекчение. Ала не изпита абсолютно нищо. Докосна китката на лявата си ръка и погледна към Марк, който се взираше в пода.
— Няма нужда да се хвърляте да ми благодарите или нещо такова — каза Магнус, подавайки им по едно от шишетата. — Благодарствените словоизлияния само ме притесняват, макар че подаръци в кеш винаги са добре дошли.
— Благодаря ти, Магнус — каза Кристина, като се изчерви, и свали капачката на шишето. Отвътре я лъхна наситена, горчива миризма, като на пулке[22], напитка, която никога не бе харесвала.
Магнус вдигна ръка.
— Трябва да бъдете в различни стаи, когато ги изпиете. Всъщност трябва да прекарате поне няколко часа далеч един от друг, та магията да има време да подейства както трябва. До утре не би трябвало да има и следа от ефекта й.
— Благодаря ти — каза Марк и се отправи към вратата. Там спря и погледна към Кристина. — Съгласен съм с теб. За Кийрън. Ако има нещо, с което можеш да гарантираш безопасността му, направи го.
След това излезе безмълвно с тихи стъпки. Магнус погледна първо към напуканата стена, а после към Кристина.
— Искам ли да знам?
Кристина въздъхна.
— Може ли едно огнено съобщение да преодолее бариерите, с които си обградил Института?
Магнус отново хвърли поглед към стената и поклати глава.
— Най-добре го дай на мен. Аз ще се погрижа да бъде изпратено.
Кристина се поколеба.
— Няма да го прочета — добави той подразнено. — Обещавам.
Кристина остави шишето, намери хартия, писалка и стили и надраска съобщение с рунически подпис, преди да го сгъне и да го подаде на Магнус, който подсвирна тихичко, виждайки името на получателя отгоре.
— Сигурна ли си?
Кристина кимна с решителност, каквато не изпитваше.
— Абсолютно.
27
— Ема. — Джулиън почука на вратата й. Или поне мислеше, че е нейната врата — никога не бе влизал в стаята на Ема в Лондонския институт. — Ема, спиш ли? Знам, че е късно.
Чу я как го повика да влезе, гласът й беше приглушен от дебелата дървена врата. Отвътре стаята й приличаше на неговата — малка, с масивни викториански мебели. Леглото бе солидно, с колони и копринен балдахин.
Ема лежеше върху покривката, облечена в избеляла от пране тениска и долнище на пижама. Претърколи се на една страна и му се усмихна.
Смазваща обич го връхлетя, като удар с юмрук в гърдите. Прибрала небрежно косата си, тя лежеше върху смачканото одеяло с чиния сладкиши до себе си, и Джулиън трябваше да спре за миг, за да си поеме дъх.
Тя размаха една сладка насреща му.
— Бананов сладкиш. Искаш ли?
Би могъл да прекоси стаята с няколко крачки. Би могъл да я вземе в прегръдките си и да я притисне до себе си. Би могъл да й каже колко много я обича. Ако бяха която и да било друга двойка, наистина би било толкова просто.
Ала за тях нищо никога нямаше да бъде лесно.
Ема го погледна озадачено.
— Всичко наред ли е?
Джулиън кимна, мъничко изненадан от собствените си чувства. Обикновено успяваше да се контролира по-добре.
Може би бе заради разговора с Магнус преди малко. Може би той му беше вдъхнал надежда.
Ако имаше нещо, което животът на Джулиън го беше научил, то бе, че нищо не бе по-опасно от надеждата.
— Джулиън. — Ема остави сладкиша в чинията и избърса трохите от ръцете си. — Моля те, кажи нещо.
Той се прокашля.
— Трябва да поговорим.
Ема простена и се тръшна върху възглавниците.
— Не и това.
Джулиън приседна в края на леглото, докато Ема разчисти покривката, слагайки настрани храната и нещата, които беше разглеждала (Джулиън зърна стара снимка на момиче, носещо оръжие, което приличаше на Кортана, и друга с четири момчета в дрехи от Едуардианската епоха край една река).
Когато приключи, тя отново избърса ръцете си и се обърна към него.
— Колко скоро трябва да се разделим? — Гласът й потреперваше лекичко. — Веднага след заседанието в Аликанте? Какво ще кажем на децата?
22
Мексиканска алкохолна напитка, която се приготвя от ферментирал сок на агаве. — Б. пр.