Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
А болката в кръста ѝ изведнъж стана убийствена.
– Какво става? – попита Рот.
– Кървя – повтори тя.
От този миг нататък нещата се развиха с мълниеносна скорост. Беше почти сякаш се намираше на задната седалка на препускаща кола – всичко прелиташе покрай нея прекалено бързо, за да го види: Рот крещеше в телефона, ново обаждане, доктор Джейн и Ви, дотичали на пожар. А после още по-бързо, движеха се, движеха се, движеха се, всички около нея хвърчаха, докато тя се чувстваше странно неподвижна и утихнала.
Когато я прехвърлиха върху носилката на колелца, тя погледна към леглото и потрепери при вида на яркото петно. Беше огромно, сякаш някой бе излял няколко литра боя под нея.
– Бебето добре ли е? – промълви тя, докато постепенно я завладяваше нещо като шок. – Той… Рот добре ли е?
Всички около нея ѝ предлагаха съчувствие, но не и истински отговори.
Ала Рот, големият Рот, беше неотлъчно до нея, държеше ръката ѝ, ориентирайки се по ръба на носилката.
Джон се появи в мига, в който слязоха на площадката на втория етаж. Беше по боксерки; косата му беше разрошена, очите му – нащрек. Той улови другата ѝ ръка.
Бет не помнеше много от трескавото препускане през тунела… освен това, че болката ставаше все по-свирепа. О, и лампите на тавана, които прелитаха над нея, ритмичното им пулсиране, от което се почувства като в кораба от „Междузвездни войни“, на път да премине на светлинна скорост.
Защо не чуваше нищо?
Погледна онези, които се бяха скупчили около нея, и видя, че устните им се движат, очите им се срещаха трескаво над нейните.
– Малкият Рот добре ли е? – Дори собственият ѝ глас долиташе отдалече, сякаш някой беше намалил звука. Тя се опита да го усили. – Той добре ли е?
А после минаха забързано покрай обикновения вход на тренировъчния център и се отправиха към аварийната врата, направена именно за нея, именно за подобен случай.
Само че това не беше планът за раждането ѝ. Тя трябваше да излезе в света на човеците, където имаше кой да се погрижи за нея и за Малкия Рот, да забележи всеки проблем, който би могъл да се появи с него, Ай Ем да бъде до нея, ако беше през деня, и големия Рот и Джон, ако беше нощем.
Малкия Рот, помисли си тя.
Май току-що беше кръстила сина им.
Когато пристигна в клиниката, единствената мисъл в главата ѝ бе, че не трябваше да се случи тук. Особено когато вдигна очи към хирургичното осветление в главната операционна.
По някаква причина си спомни всички пъти, когато бе слизала в това помещение, подкрепяща някой от братята, ранен в бой, или пък правеща компания на Лейла по време на прегледите ѝ, или…
Пред очите ѝ се появи лицето на доктор Джейн. Устните ѝ се движеха бавно.
– …ет? Чуваш ли ме, Бет?
А, добре, някой беше усилил звука на околния свят.
Ала не чу отговора си. Не можа да чуе собствения си глас.
– Окей, добре. – Доктор Джейн произнасяше думите много отчетливо. – Искам да ти направя ултразвук, за да изключим плацента превия… усложнение, при което плацентата се озовава в долната част на матката. Но се тревожа, че имаш отлепване на плацентата.
– Какво… е това? – промълви Бет.
– Боли ли те някъде?
– Кръстът.
Доктор Джейн кимна и постави ръце върху корема ѝ.
– Ако натисна…
Бет простена.
– Просто се погрижи Рот да е добре.
Докараха машината за ултразвук и срязаха нощницата ѝ. Докато слагаха малко от гела върху корема ѝ и намаляваха осветлението, Бет не гледаше към монитора. Взираше се в лицето на своя съпруг.
Това прекрасно мъжествено лице беше ужасено до смърт.
Не си беше сложил тъмните очила и бледозелените му нефокусирани очи блуждаеха из стаята, сякаш отчаяно искаше да зърне нещо, каквото и да било.
– Откъде разбра? – прошепна Бет. – Че има проблем…
Очите му рязко се обърнаха към нея.
– От майка ми. Каза ми го в съня ми.
По някаква причина при тези думи Бет се разплака; лицето на съпруга ѝ се замъгли и тя изведнъж осъзна пълното си безсилие по възможно най-ужасния начин. Не я беше грижа за нищо друго, освен за бебето, а ето че по никакъв начин не можеше да повлияе на случващото се. Нейното тяло и детето ѝ щяха да решат изхода.
Умът, волята, душата ѝ? Всичките ѝ мечти и желания, надежди и приумици?
Изобщо нямаха думата в това, което ставаше.
Лицето на доктор Джейн отново изникна пред очите ѝ.
– …ет? Бет? Чуваш ли ме?
Бет вдигна ръка, за да отметне кичур коса от лицето си, и осъзна, че са ѝ сложили маншет за кръвно налягане и венозна система. А върху лицето ѝ нямаше коса. А сълзи.