Фурията на принцепса

— Сега е по-добре — каза той. — Ти сигурно си прегладняла.

— Умирам от глад. Ще хапнем ли?

Направиха само крачка, преди да прозвуча сигнален рог — предупреждение за пристигащи рицари Аери. Миг по-късно друг рог му отговори в далечината и след няколко секунди летящите рицари Аери се гмурнаха отвисоко с максимална скорост — двадесет здрави мъже, носещи паланкин.

— Странно — каза Бърнард. — Двайсет за един-единствен паланкин? За сбруята трябват само шестима.

— Може би ескорт? — предположи Амара.

— С рицари Аери, колкото е щатът на цял легион, като ескорт? Кой може да е толкова важен?

Рицарите изчакаха до последно, преди да забавят и да се приземят в средата на двора, точно срещу щаба на Харисън, като фуриите им вдигнаха ураганен вятър.

— Допълнителни ръце — досети се Амара, когато поривите на вятъра утихнаха. — Летели са с голяма скорост и са се сменяли по пътя.

Бърнард изсумтя.

— Защо ли е това бързане?

Един от рицарите Аери притича до Бърнард и удари с юмрук по нагръдника си в легионерски поздрав. Бърнард машинално върна жеста.

— Ваше превъзходителство — каза рицарят и подаде запечатан плик. — Принуден съм да ви помоля заедно с графинята незабавно да дойдете с мен.

Амара вдигна вежди и се спогледа с мъжа си.

— Арестувани ли сме? — попита тя с неутрален тон.

— Подробностите са в писмото — отговори рицарят.

Бърнард вече го беше отворил писмото и четеше.

— От Първия лорд е — каза той спокойно. — Заповядва ни незабавно да отидем в Алера Империя.

Амара почувства проблясък на гняв.

— Вече не работя за Гай — отчетливо каза тя.

— Отказвате да се подчините ли, графиньо? — любезно попита рицарят.

— Амара… — започна Бърнард.

Амара трябваше да замълчи, но огънят на гнева й се подхранваше от спомените за друг, много по-страшен огън, и болката й надделя.

— Назовете поне една причина защо съм длъжна.

— Защото, ако не го направите — учтиво отбеляза рицарят, — ще трябва да ви арестувам и да ви заведа на съвета в окови, ако е необходимо.

Амара почувства как ставите й пукат в знак на протест, когато стисна пръсти в юмрук.

Бърнард положи голямата си, силна ръка на рамото й и избоботи:

— Ще дойдем.

— Благодаря ви — каза рицарят със сериозно изражение на лицето. — Насам, моля.

— Позволете ми да взема няколко неща за пътуването, ако обичате.

— Две минути — каза рицарят. — Не мога да се задържам повече, ваше превъзходителство.

Амара го погледна.

— Защо не? — попита тя бързо. — Какво е станало?