Красива мистерия [bg]

Имаше няколко ката монашески роби, бельо, обувки. Нощна риза. Молитвеници, псалтири. И нищо друго. Никакви лични вещи. Никакви снимки, никакви писма. Нито следа от родители, братя, сестри. От друга страна, може би Бог беше негов отец и Мария — негова майка. А монасите — негови братя. В крайна сметка съставляваха голямо семейство.

Но кабинетът, кабинетът на приора, беше златна мина. За жалост, не с улики по случая. Нямаше окървавен камък. Нямаше заплашително писмо, подписано с нечие име. Нямаше убиец, готов да си признае.

За сметка на това Гамаш откри върху бюрото на приора използвани пачи пера и мастилница. Прибра ги в найлонови торбички и ги сложи в раницата си заедно с останалите веществени доказателства, събрани от местопрестъплението.

Прие го за много важна находка. В крайна сметка старият лист, изпаднал от ръкава на приора, бе изписан с паче перо и мастило. Но колкото повече мислеше за това, толкова повече се разклащаше убеждението му, че находката ще се окаже важна.

Какви бяха шансовете приорът — капелмайстор и световен авторитет в областта на грегорианските псалми — да напише нещо неразбираемо? И абатът, и лекарят бяха озадачени от латинския, както и от онези невми.

Сякаш беше дело на някой неук и неопитен аматьор.

А и беше написано върху много стара хартия. Пергамент. Агнешка кожа. Опъната и изсушена вероятно преди стотици години. По бюрото на приора имаше много хартия, но пергамент липсваше.

Въпреки това Гамаш старателно прибра в надписани торбички пачите пера и мастилницата. За всеки случай.

Откри и партитури. Купища неподвързани нотни листове.

Книги с музика и история на музиката. Научни доклади на тема музика. Но макар и католик по вяра, брат Матю нямаше всестранни интереси.