Красива мистерия [bg]

— Впоследствие. Каза ми го, докато бързахме обратно. Първо извикал лекаря, после мен. Тогава вече знаеха, че е било фатално.

— Но каза ли ви той нещо повече?

— Че не е било злополука?

— Че е бил убит.

— Лекарят ми го каза. Когато пристигнах, стоеше на вратата и чакаше. Опита се да ме спре, да ми попречи да приближа и ми каза, че Матю не е просто мъртъв, а по всичко личало, че някой го е убил.

— А вие какво казахте?

— Не помня какво съм казал, но едва ли е било нещо, което се преподава в духовната семинария.

Отец Филип се върна мислено в онзи момент. Спомни си как избута лекаря настрана и се втурна, препъвайки се, към дъното на градината. Към онова, което на пръв поглед приличаше на купчина тъмна пръст. Но не беше. И както го видя в спомена си, така го описа и на едрия спокоен полицай от Sûretè, седнал до него на пейката.

— И после се свлякох на колене до него — каза отец Филип.

— Пипнахте ли го?

Да, пипнах лицето, после и робата му. Мисля, че я изпънах. Не знам защо. Кой би направил подобно нещо?

Гамаш отново пренебрегна въпроса му. Имаше достатъчно време за отговора.

— Какво е правил брат Матю тук? Във вашата градина?

— Нямам представа. Не е търсил мен. По това време аз винаги съм навън и си върша задачите.

— И той е знаел това?

— Той беше мой приор. Знаеше го по-добре от почти всички останали.

— Какво направихте, след като видяхте трупа му? — попита Гамаш.

Абатът се замисли.

— Първо се помолихме. После се обадих в полицията. Имаме само един телефон. Сателитен. Невинаги има връзка, но тази сутрин работеше.