Красива мистерия [bg]

— Това важно ли е? — попита Бовоар.

— Би могло да е.

— За вас е важно, нали? — каза Бовоар.

— Това е безобразие — каза началникът му. — Огромна загуба. Той е бил гений, разбираш ли? Слушах музиката му по пътя насам.

— И аз така си помислих.

— Чувал ли си я?

— Няма начин да я пропуснеш. Преди две-три години беше навсякъде. Която и проклета станция да включиш, все ще я чуеш.

Гамаш се усмихна.

— Не си почитател, а?

— Шегувате ли се? На грегориански хорали? Група мъже пеят без музикален съпровод, почти монотонно, на латински. Какво да не му харесаш?

Главният инспектор се усмихна на Бовоар и се върна при абата.

— Кой би могъл да извърши подобно нещо? — попита отец Филип едва чуто, когато Гамаш отново седна на пейката. — Задавам си този въпрос цяла сутрин. — Абатът се обърна към събеседника си: — И защо не успях да го предвидя?

Гамаш замълча — знаеше, че въпросът не е отправен към него. Но в крайна сметка от него щеше да дойде отговорът. Тогава си даде сметка и за друго.

Отец Филип не се бе опитал да загатне, че извършителят е външен човек. Дори не се бе опитал да убеди Гамаш или себе си, че става дума за нещастен случай. За нелепо падане.

Нямаше и следа от обичайното увъртане, с цел да се избяга от жестоката истина.

Брат Матю беше убит. И това бе дело на някой от другите монаси.

От една страна, Гамаш се възхищаваше от способността на отец Филип да се изправи лице в лице с реалността независимо от ужасните обстоятелства. Но беше и озадачен от лекотата, с която абатът приема всичко.

Отец Филип не криеше изумлението си, че точно тук е извършено убийство. И в същото време не беше направил онова, което би било най-човешко. Не бе потърсил друго обяснение, колкото и нелепо да беше.

И главен инспектор Гамаш започна да се чуди колко шокиран всъщност е отец Филип.

— Брат Матю е бил убит между осем и петнайсет, когато е свършила сутрешната ви служба, и девет без двайсет, когато трупът му е бил намерен от вашия секретар — каза главният инспектор. — Къде бяхте по това време?

— Веднага след утренята слязох в мазето, за да обсъдя геотермалната система с брат Реймон. Той се грижи за материалната част. Техническите съоръжения на манастира.

— Тук имате геотермална система?

— Да. Геотермалната система отоплява манастира, а слънчевите панели я захранват с енергия. Зимата наближава и исках да се уверя, че работи. Бях долу, когато брат Симон ме откри и ми съобщи новината.

— Колко беше часът?

— Почти девет, предполагам.

— Какво каза брат Симон?

— Каза само, че брат Матю е претърпял някаква злополука в градината ми.

— Каза ли ви, че брат Матю е мъртъв?