Красива мистерия [bg]

— В такъв случай брат Симон, секретарят на абата, нямаше ли да го види? — попита Бовоар. — Или да го срещне по коридора?

— Може да го е видял — каза началникът му. После сниши глас и прошепна театрално към Бовоар: — А може и да те е излъгал.

Бовоар влезе в тона му и шумно прошепна в отговор:

— Религиозна? Лъжа? Някой се е запътил към ада. — Той погледна Гамаш с драматична загриженост, после се усмихна.

Гамаш се засмя и разтри лицето си. Събираха много факти. И вероятно немалко лъжи.

— Името на брат Симон изниква непрекъснато — каза Гамаш. — Какво знаем за неговите действия тази сутрин?

— Ами ето какво казва той. — Бовоар разгърна няколко страници от бележника си и спря. — Веднага след утринната молитва, в осем и петнайсет, се върнал в кабинета на абата. Там абатът го помолил да насрочи среща с приора по някое време след литургията в единайсет. Абатът излязъл да погледне геотермалната система, а брат Симон тръгнал да поеме дежурството си при животните. По пътя се отбил тук, надникнал. Приора го нямало. И си тръгнал.

— Бил ли е изненадан? — попита Гамаш.

— Не изглеждаше изненадан или разтревожен. Приорът, също като абата, си е ходел където и когато пожелае.

Гамаш се замисли за момент.

— Какво е направил брат Симон след това?

— Работил двайсетина минути при животните, после се върнал в кабинета на абата, за да поработи в градината. Именно тогава открил тялото.

— Знаем ли със сигурност, че брат Симон е ходил до animalerie? — попита началникът.

Бовоар кимна.

— Версията му се потвърждава. И други монаси са го видели там.

— Може ли да е тръгнал оттам по-рано? — попита Гамаш. — Например в осем и половина.

— И аз се питах същото — усмихна се Бовоар. — Другите монаси, които работят там, твърдят, че е възможно. Всички са били заети със собствените си задачи. Но брат Симон трудно е можел да изпълни своите задължения за толкова кратко време. А цялата му работа е била свършена.

— Какво точно е свършил? — попита Гамаш.

— Пуснал кокошките от клетките и сложил на всички прясна храна и вода. После почистил клетките. Няма как да се престориш, че си свършил подобно нещо.

Гамаш си нахвърли някакви бележки, докато кимаше на себе си.

— Вратата към кабинета на абата беше заключена, като дойдохме. Така ли е обикновено?

Двамата мъже се спогледаха.

— Не знам, patron — каза Бовоар и драсна нещо в бележника си. — Ще проверя.

— Добре.

Това със сигурност беше важно. Ако вратата обикновено се заключваше, значи някой я бе отключил, за да пусне приора да влезе.

— Нещо друго? — попита Гамаш и отмести поглед от Бовоар към Шарбоно. После обратно.

— Нищо, освен че се опитах да свържа тази бракма, но тя, разбира се, не работи. — Бовоар махна възмутен към сателитната чиния, която мъкнеха със себе си чак от Монреал.

Гамаш пое дълбоко въздух. Това винаги се явяваше сериозна пречка при отдалечено разследване. Носеха свръхмодерна апаратура в примитивна обстановка, а после се изненадваха, че не работи.