Красива мистерия [bg]

— Никой, patron — каза капитан Шарбоно. — Или поне никой не призна да е имало конфликт. Всички изглеждаха искрено шокирани. — Непрекъснато повтаряха думата "невероятно". Incroyable.

Инспектор Бовоар поклати глава.

— Вярват в непорочното зачатие, във възкресението, в ходенето по вода и в някакъв белобрад старец, който виси в облаците и управлява света, обаче намират това за невероятно?

Гамаш помълча известно време, после кимна.

— Наистина е интересно — съгласи се той — в какво избират да вярват хората.

И на какво са способни в името на тази вяра.

Как ли монахът, извършил подобно деяние, успяваше да помири убийството с вярата си? И какво ли казваше на белобрадия старец от небесата в тихите си моменти за молитва?

За пореден път този ден главният инспектор се запита защо манастирът бе построен толкова далеч от цивилизацията. И защо имаше толкова дебели стени. И толкова високи. И заключени порти.

За да държат светските грехове отвън? Или за да крият нещо още по-лошо вътре?

— Значи — каза той — според монасите не е имало абсолютно никакви конфликти.

— Никакви — потвърди капитан Шарбоно.

— Някой лъже — каза Бовоар. — Или всички до един.

— Има и друга възможност — каза Гамаш. Той придърпа пожълтялата страница, която лежеше по средата на бюрото. Вдигна я, за да я огледа, после я свали и се вторачи в лицата им.

— Може би убийството няма нищо общо със самия приор. Може би наистина не е имало никакъв конфликт. Може да е бил убит заради това.

Главният инспектор отново остави листа помежду им. И отново видя тялото — така, както го бе видял за пръв път. Свито на кълбо в сенчест ъгъл на слънчевата градина. Тогава нямаше представа, но сега знаеше, че в самия център на онова мъртво тяло имаше лист хартия. Като костилка в праскова.

Това ли беше мотивът?

— Някой от монасите да е забелязал нещо странно сутринта? — попита Гамаш.

— Нищо. Изглежда, всеки е вършил работата, която му е била възложена.

Главният инспектор кимна и се замисли.

— А брат Матю? Той каква работа е трябвало да свърши?

— Да стои тук, в кабинета си. И да работи върху музиката — отвърна Бовоар. — А това е единственото интересно нещо, което изникна. Брат Симон казва, че се върнал в кабинета на абата веднага след утринната молитва, после трябвало да отиде да работи в animalerie[26]. Но пътьом се отбил тук.

— Защо? — Гамаш се наведе напред и си свали очилата.

— За да предаде съобщение. Очевидно абатът е искал да се види с приора тази сутрин, след литургията в единайсет. — Изречени от Бовоар, думите звучаха странно. Абати, приори, монаси, ей богу!

Те вече не бяха част от квебекския речник. Не се използваха в ежедневието. Само за едно поколение тези учтиви думи бяха станали нелепи. И скоро щяха да изчезнат напълно.