Красива мистерия [bg]

Щом развърза връвта около кръста на приора, лекарят измъкна ръцете на мъртвеца от ръкавите. Гамаш и Бовоар се наведоха напред, за да видят дали стиска нещо между пръстите си. Дали имаше нещо под ноктите му? Или в свитите юмруци?

Там обаче нямаше нищо. Ноктите бяха чисти и изрязани. Лекарят внимателно положи ръцете на брат Матю отстрани до тялото. Но лявата се плъзна от ръба на металната маса и увисна. Нещо изпадна от ръкава и политна към пода.

Лекарят се наведе да го вземе.

— Не го пипайте — нареди Бовоар и лекарят се изправи.

Бовоар нахлузи чифт ръкавици от полевия комплект за местопрестъпления, наведе се и взе къс хартия от каменния под.

— Какво е това? — Абатът пристъпи напред. Лекарят се наведе над масата, пренебрегвайки тялото в полза на онова, което държеше инспектор Бовоар.

— Не знам — отвърна Бовоар.

Лекарят заобиколи масата и четиримата мъже се оказаха в кръг, вторачени в листа.

Пожълтял, с неправилна форма. Не беше купен от магазин. По-плътен от хартия за търговски цели.

Върху него имаше филигранно изписани думи. С черни калиграфски букви. Не твърде претрупано, а съвсем семпло.

— Не мога да го прочета. На латински ли е? — попита Бовоар.

— Така мисля. — Абатът се наведе напред и присви очи.

Гамаш сложи полукръглите си очила за четене и също се наведе над листа.

— Прилича на страница от стар ръкопис — каза накрая и отстъпи назад.

Абатът изглеждаше объркан.

— Не е хартия, пергамент е. Агнешка кожа. Личи си на пипане.

— Агнешка кожа? — попита Бовоар. — Това ли използвате за хартия?

— Не, от векове насам. — Абатът продължаваше да се взира в страницата, която инспекторът държеше. — Не намирам никакъв смисъл в текста. Може да е латински, но не е от никой псалм или часослов, или религиозен текст, който да ми е известен. Успявам да различа само две думи.

— Кои са те? — попита главният инспектор.

— Ето — посочи абатът. — Това прилича на Dies irae.

Докторът издаде някакъв звук, който би могъл да бъде и кикот. Всички извърнаха погледи към него, но той потъна в мълчание.

— Какво значи това? — попита Бовоар.

— Това е от "Реквием", заупокойната меса — каза абатът.

— Означава "ден на гняв" — каза Гамаш. — Dies irae — цитира той, — dies illa. Ден на гняв. Ден на траур.

— Точно така — каза абатът. — В заупокойната меса двете се казват заедно. Но тук няма dies illa.

— Това какво ви говори, отче Филип? — попита главният инспектор.

Абатът се замисли за момент.

— Говори ми, че не е заупокойната меса.

— Вие намирате ли някакъв смисъл, брат Шарл? — попита Гамаш.

Сбърчил чело, лекарят съсредоточено гледаше пергамента в ръката на Бовоар. После поклати глава.