![Само един поглед [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/3/samo-edin-pogled-bg-download.jpg)
Само един поглед [bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-413-2
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Само един поглед [bg]». Краткое содержание книги:
“Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната”. Дан Браун. Автор на “Шифърът на Леонардо”
Какво става с нея?
Не е само до физиката. Младата Шарлейн Суейн беше пълна с енергия. Бе имала вкус към живота, съчетан с амбиция и целеустременост. Всеки го казваше. В нея винаги бе имало жизнеутвърждаваща искра, която сякаш се предаваше като заряд във въздуха около нея, но в даден момент и по някакъв начин рутината на делничното битие я бе угасило.
Дали се дължеше на децата? Или пък на самия Майк? Навремето не можеше да й се насити и подобно бельо би го оставило без дъх. А сега, като минаваше край него, той едва я поглеждаше.
Откога са така?
Не би могла да каже с пълна точност. Знаеше, че този процес бе вървял постепенно, че промяната бе протичала бавно и почти незабележимо, докато, уви, не се превърна в свършен факт. Знаеше и че вината не бе изцяло негова. Нейната чувственост бе поугаснала покрай бременностите и грижите за децата от бебешка възраст и нататък. Тя си даваше сметка, че това е естествен процес. Важи за всеки. И все пак някак й се искаше да бе направила повече усилия, преди въпросните промени да я докарат до трайна апатия.
Но спомените й бяха непокътнати. Майк я ухажва. Изненадва я. Прелъстява я. Понякога така й се нахвърля, че направо я попилява. Сега обаче искаше единствено ефикасна и механична точност в мрака, изгрухтяване, отпускане, сън.
И да разговаряха, темата бяха децата — седмичното разписание, графикът на училищния автобус, домашните им, часовете им при зъболекаря, училищният отбор, баскетболът, датите на мачовете. Но и това не беше само по вина на Майк. Когато Шарлейн се събереше на кафе със съседките, разговорите й с тях се въртяха все около децата и бяха толкова досадни и скудоумни, че й идеше да закрещи.
Шарлейн Суейн бе изпълнена с болезненото чувство, че се задушава.
Майка й — негласната кралица на местния лънч клуб — й обясни, че такъв е животът, че Шарлейн има всичко, което една жена може да иска, и че всичките й други очаквания са били просто нереалистични. Най-лошото бе, че комай беше права.
Провери в огледалото макиажа си. Добави още малко червило и руж и пак се огледа преценяващо. Да, приличаше на курва. Добре. Взе хапче перкодан, което й заместваше ранния коктейл. Пак се загледа в огледалото, присви очи.
Някъде в образа не се ли спотайваше все още старата Шарлейн?
Спомни си за жената през две пресечки по-надолу — също като Шарлейн добра майка на две деца. Преди два месеца тази добра майка на две деца беше отишла на железопътната линия до Глен Рок и се бе хвърлила под влака в южна посока в 11:10. Пълен ужас. Седмици наред всички говореха за това. Как можело тази добра майка на две дечица да ги изостави просто ей така? Как можело да бъде толкова егоистична? И докато Шарлейн се тюхкаше заедно със своите съкварталки, в същото време изпитваше известна завист. За въпросната майка всичко бе приключило. Поне се беше отървала.
Но къде е Фреди?
Шарлейн винаги очакваше с нетърпение да дойде вторник и да стане десет, което може би беше най-тъжното от всичко. Първата й реакция, когато откри, че Фреди е воайор, беше отвращение и гняв. Кога и как се бе примирила и дори, дано Господ й прости, това нещо беше започнало да я възбужда? Не, помисли си. Не е възбуда. По-скоро нещо… като искра. Нещо чувствено.
Тя чакаше щорите му да се вдигнат. Но не би. Което беше странно. Всъщност Фреди никога не пускаше щорите. Задните части на къщите им бяха една срещу друга, така че само те двамата можеха да гледат в прозорците си. Фреди никога не пускаше щората на задния прозорец. Така де.
Тя огледа и останалите прозорци. Всички щори бяха спуснати. Любопитно. В стаята, която смяташе за негов кабинет — естествено, кракът й не бе стъпвал в дома му, — бяха плътно дръпнати завесите.
Пътуваше ли Фреди? Дали не бе заминал някъде?
Шарлейн Суейн зърна отражението си в прозореца и за пореден път я обля вълна от срам. Взе овехтялата хартия на съпруга си и се загърна с нея. Чудеше се дали Майк няма връзка с друга жена, която изсмуква неговата навремето незадоволима сексуалност, или просто тя вече не го привлича. Кое от двете е по-лошият вариант?