Господарят на дъжда [bg]

Писъкът бе дошъл от стаята до стълбището. Вратата беше открехната и вътре се виждаха две тела, осветени от свещ. Ръцете на момичето бяха вързани за рамката на леглото, краката му се виждаха от двете страни на Люисовия гръб.

Фийлд застина за миг. Люис се обърна към вратата и погледите им се срещнаха.

Младежът бързо се отдръпна и слезе. Взе револвера и смокинга си от креслото под удивените погледи на хората от съседната маса и излезе.

Навън телохранителят мълчаливо му предложи цигара, Фийлд я взе с надеждата да се успокои, но ефектът беше обратен.

Затвори очи. За бога, колко беше пиян?

Закрачи напред-назад, чудейки се какво да прави. Не виждаше рикши и бардакът се намираше в тъмна и тясна уличка.

Вратата се отвори и Люис се появи. Тъкмо слагаше шапката си, беше разрошен и ядосан.

— Какви са тези фасони?

Фийлд гневно го изгледа:

— Не чукам курви.

— Както искаш. — Люис вдигна рамене. — Тези тук са от най-висока класа. Компаньонки.

Фийлд мълчеше.

— Само китайки са. — Люис се намръщи. — Не искаш ли? Добре, да пробваме нещо по-обикновено.

Буикът се беше появил отнякъде и бе спрял до тях. Той отново се наведе и каза на шофьора:

— Кафе „Маджестик“. — Обърна се към Фийлд: — Скачай в колата, там са само рускини. Понякога се дават и без пари.

— Не, благодаря.

Люис се изсмя:

— Хайде, бе, човек.

— Не, утре ще ставам рано.

— Всички ставаме рано.

— Може би не съм свикнал още.

— Не искаш ли да видиш къде е работила Лена Орлова?

Замаян от алкохола, Фийлд не можа да разтълкува изражението му.

— Какво искаш да кажеш?

— Питах те дали не искаш да видиш къде е работила Лена Орлова.

— Познаваше ли я?

— Малко. Танцуваше в „Маджестик“. Веднъж я чуках, но беше твърде вулгарна за мен.

Младият мъж не мислеше за Лена, а за Наташа.

— Добре — склони накрая.

По пътя не обръщаше много внимание откъде минават, но забеляза, че са във Външния район, който не попадаше нито под международна, нито под китайска юрисдикция. Улицата бе собственост на концесиите, но не и сградите. Нужни им бяха няколко минути, за да се върнат в добре осветеното Селище. През цялото време двамата мълчаха.

„Маджестик“ беше на първия етаж и когато се качваха по покритото с нов килим стълбище, позна гласа на Наташа.

— Тук са най-елитните руски курви в града — обясни Люис.

Наташа пееше тихо, прегракнало и тъжно, сякаш песента можеше да продължи цяла нощ. Когато Фийлд се качи и я видя, тя почти галеше микрофона, поклащаше бавно бедра и дългата й кестенява коса се спускаше над елегантната рокля с дълбоко деколте.

Върху дървения дансинг танцуваше една двойка.