Господарят на дъжда [bg]
- Автор: Bradby Tom
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:
Капризи извади дебелата книга с кожена подвързия и я разтвори. Маклауд взе бележника и го разлисти.
— Имена на кораби, дати на отплаване и дестинации — обясни Капризи.
— Виждам.
— Не знаем дали е важно, но ако Лена е била от момичетата на Лу, може да е свързано с него или с убиеца.
Маклауд затвори бележника и го върна на Капризи.
— Добре, дръжте ме в течение — заключи. — Общинските власти искат да следят хода на разследването, а комисарят нареди да го информираме редовно.
Капризи се обърна и излезе, Фийлд понечи да последва него и Чен към бюрото на американеца.
— Фийлд — спря го Маклауд, — ще играеш ли в сряда?
— Предполагам, че да, сър.
— Грейнджър разправя наляво и надясно, че си истински талант.
— Никога не ме е виждал да играя.
— Във форма ли си?
— Да.
— Сигурен ли си? — усмихна се Маклауд.
— Да.
— Капризи, постарай се този младеж да си счупи крак. — Маклауд се приближи към Фийлд и протегна ръце над главата му. — Той е добър играч, да знаеш, твърде добър за американец.
— Всички така говорят.
Инструктажът в десет часа се провеждаше в голяма мрачна стая зад кабинката на дежурния на първия етаж. Фийлд седна зад Капризи на последния чин, същия като онези в училището му. Някой беше издълбал: „Смит да го духа.“ На дървената ламперия отстрани имаше още непристойни надписи, боята на стените се белеше. В помещението нямаше украса и двата вентилатора, висящи на метални пръчки от тавана, не работеха. Бюджетът на полицията явно не стигаше за поддръжка. Цялата сграда сякаш се разпадаше.
Старият стенен часовник между двата матови прозореца в дъното на стаята беше наклонен на една страна, но прилежно показваше времето и Фийлд ясно виждаше, че инструктажът отново закъснява. Той се облегна на стената от едната си страна и затвори очи, шумът го приспиваше.
Когато ги отвори, в стаята влизаха група мъже със защитно облекло. Соренсън, тъмнокос дребосък от Охайо, свали тежката си бронирана жилетка и шумно я пусна на пода. После я изрита заедно с каската и автомата си до стената. Той се държеше враждебно към Фийлд от самото начало и сега дори не го удостои с поглед. Мина покрай него и се настани при един китаец.
Капризи запали цигара и неочаквано хвърли пакета през рамото си в скута на Фийлд.
Капитан Смит влезе. Шеговито потупа Капризи по главата с една бежова папка и се отдалечи към катедрата. Беше висок мъж, около метър и осемдесет и пет, с изпито лице и бяла коса. Като повечето мъже в стаята носеше синя лятна униформа със сребърна значка на ревера над табелката с името му. Потърка носа си, сведе поглед към папката и каза:
— Добър ден, господа. Днес първо ще дам думата на господин Грейнджър.
Грейнджър стоеше мълчаливо до вратата и сега бавно излезе напред с цигара в уста. Качи се на катедрата, притвори очи зад струйката издигащ се към тавана дим и заговори:
— Бородин отново е в града. Беше на юг, за да организира червените и да уреди финансирането им, но снощи е пристигнал на Централна гара. В момента има само една стачка, в Путон, но не е зле да си отваряте очите на четири. Ще проверяваме и другите гари, но на централната вероятността за разпространяване на позиви и за спонтанни събирания е най-голяма. Ще използват студенти за мръсната работа. Искам да действате светкавично и мисля, че няма нужда да ви напомням какво става, когато тълпата излезе от контрол. — Той огледа присъстващите. — Това ще ни бъде приоритет. Разбира се, Градският съвет настоява да запазим твърдата линия от миналата година. — Отново дръпна от цигарата си и попита: — Има ли въпроси?
В стаята цареше тишина, нарушавана само от нервно потропване на крака. Смит отново излезе напред:
— Добре. Соренсън оглави отряда, който пое случая с обира на бижутерийния магазин на „Бун“ тази сутрин, за което вероятно вече сте чули. Почеркът отново е на приятелите ни от Зелената банда, но са действали по-бързо от обичайното. При пристигането на нашите хора вече са били изчезнали. Носили са маски, затова свидетелите не могат да ги разпознаят, но имаме номера на колата им: В4563. Моля да си го запишете.
Униформените полицаи около Фийлд прилежно записаха номера в бележниците си.
— Тази сутрин е извършено и отвличане. От „Бъблинг уел“ близо до италианското консулство. Жертвата е единайсетгодишно момче с тъмна коса. Бащата заема висок пост във „Фрейзърс“. Китаец е, разбира се. Нямам представа защо са подали сигнал. Сигурен съм, че в крайна сметка ще платят. Още няма искане за откуп, но вероятно пак е дело на Зелената банда. При вратата съм закачил снимка на детето, погледнете я на излизане. Така… вчера беше убита една рускиня. Жилищна кооперация „Щастливи времена“ на улица „Фучоу“.