Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Господарят на дъжда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Господарят на дъжда [bg]

Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:

Шанхай, 1926 година. Град на корумпирани британски чиновници, американски контрабандисти на оръжие, на руски принцеси и китайски гангстери. Град, в който хероинът се доставя от врата до врата и човешките съдби са стока за продан. Екзотично, покварено и пулсиращо от живот място, където всичко е възможно. За Ричард Фийлд този нов свят е шанс да избяга от миналото. Веднага след назначението си, полицаят е въвлечен в зловеща мистерия. Лена Орлов е млада руска емигрантка, намерена зверски убита. Взирайки се в дълбоките, мрачни тайни, отвъд блясъка на града, Фийлд открива друг свят. В него всичко има цена и човешкият живот е просто разменна монета. Тук най-низките човешки страсти са обсебващи, а животът е опасно удоволствие. Може би ключът към тайната е Наташа Медведев, съседка на убитата Лена? Но как Фийлд да се довери на жена, която се бори единствено да оцелее? И как да се влюби, когато следите сочат, че самата Наташа ще е следващата жертва? С „Господарят на дъжда“ преживяваме покварата и очарованието на големия град в най-реалните им измерения. Никой досега не е успял да опише Шанхай така — в целия му омърсен разкош. Според китайската митология за всичко в „другия свят“ си има служби или министерства. Най-важното от тях е Министерството на бурите и мълниите, управлявано от Господаря на дъжда. В убийствената лятна жега на Шанхай Господарят на дъжда стои над тъмните облаци в небето и управлява съдбините на града. Дъждът е в неговата власт и така той определя плодородието на земята и добруването на хората. Той е всемогъщ и капризен благодетел — или мъчител.
1 ... 22 23 24 25 26 27 28 29 30 ... 165
Перейти на страницу:

— Защото не исках да отговарям на въпросите ви.

— Защо отидохте в апартамента й?

Тя въздъхна:

— За мляко.

— Но…

— Влязох, защото нямаше навик да оставя отворено. Това бе единствената лъжа. Лена беше рускиня.

— Като вас.

— Да.

— Значи няма значение.

Тя го изгледа, приближи се и бутна ревера му с пръст.

— Купете си нов костюм, с този ще заврите. Лятото тепърва започва.

Люис се появи във фоайето и спря.

— Беседвате ли си? Не е достатъчно богат за теб, мила. — Хвана я за ръката. — Хайде, танцува ми се.

* * *

Фийлд си тръгна с рикша и се прибра в скромната си стая в общежитието на улица „Картър“. Портиерът спеше. Коридорът на последния етаж беше пуст. Вратата на Прокопиев бе затворена.

Фийлд безшумно затвори своята, съблече смокинга и включи вентилатора. Стаята беше тясна. Жълтата боя по стената се белеше на люспи от влагата. Имаше прозорче, но се беше научил никога да не го отваря през лятото заради комарите.

Седна зад бюрото си, остави кобура върху колосания бял чаршаф встрани и отвори дневника си. Стана, отиде при закачалката и взе писалката на баща си от сакото. Под датата написа: „Запознах се с едно момиче — с една жена — и не спирам да си блъскам ума дали е пропаднала или порядъчна. Не знам защо, но ми се струва страшно важно.“

Остана втренчен в страницата — това беше първото, което записваше от седмици — после се събу, съблече се и си легна. Пресегна се да загаси лампата и бутна „Великия Гетсби“; бе купил книгата предната седмица. Не си направи труда да стане и да я вдигне. Нямаше пердета и уличните фенери хвърляха светлини и сенки върху стените и тавана.

Фийлд затвори очи. Представи си как Наташа му прави същото като китайката в публичния дом, как стиска гъстата й коса. Сърцето му се разтуптя, главата му запулсира и тялото му се обля в пот.

8.

— Допускаме, че очистиха портиера, защото е видял убиеца — каза Капризи и огледа оперативната зала на Криминалния отдел. — Чен обиколи апартаментите в блока и околните сгради и всички твърдят, че не са видели никого да влиза или да излиза. Убиецът обаче е дошъл по някое време вечерта.

Нямаше още девет часът, но пред кабинета на Маклауд вече чакаха няколко души и Фийлд се радваше, че е подранил.

— Къде се намесва Лу? — попита Маклауд.

— Той е собственик на апартаментите — обясни Капризи. — Подозираме, че неговите хора са отговорни за отвличането на портиера.

— Кой твърди, че са те?

— Чен.

Всички погледнаха китаеца.

— Добре — продължи Маклауд, — но защо му е да убива момичето?

— Апартаментът е негов, момичето е негово. Направил го е за удоволствие — отвърна Капризи.

— Не е ли по-разумно първо да я откара във Френската концесия?

— Може би си е изпуснал нервите, макар Марецки да твърди, че убийството е извършено хладнокръвно. — Капризи вдигна рамене. — Може би Лу вече е толкова самоуверен, че си въобразява, че ще му се размине.

Маклауд кимна.

— Трябва да поискаме от френските власти разрешение да го разпитаме официално.

— Да.

Маклауд говореше с решителен тон, но нервно подръпваше верижката на врата си. Често поглеждаше Фийлд (на младежа му се струваше, че всички го гледат подозрително — още му нямаха доверие).

— Значи мислите, че може да е бил самият Лу? — продължи началникът.

— Възможно е — отвърна Капризи, — но дори да не е, със сигурност знае кой е убиецът и го закриля. Затова се отърваха от портиера. Това без съмнение беше чистка. Нямаме оръжие на убийството и отпечатъците по белезниците са заличени.

Маклауд сведе очи към пода, подръпвайки верижката.

Напомняше на Фийлд за баща му, притежаваше същата практичност и твърди морални убеждения.

Капризи извади бележника си и обобщи:

— Значи, искаме разрешение от французите и разпитваме Лу. Отново ще се опитаме да научим нещо от живеещите в сградата и Наташа, съседката, която отказа да ни съдейства.

— Наташа и Лена са били приятелки — намеси се Фийлд. — Танцували са заедно в кафене „Маджестик“.

Другите трима мъже го изгледаха изненадано.

— Добре — каза Капризи, — понеже ни липсват преки доказателства, нека се поровим в живота на Орлова. Била ли е проститутка? Имала ли е постоянен любовник? Била ли е собственост на Лу? Заемал ли я е той и на други мъже? И после това.

1 ... 22 23 24 25 26 27 28 29 30 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)