Господарят на дъжда [bg]

— Не те разбирам добре.

— Хубав младеж като теб би трябвало да използва случая, за да натрупа опит.

— Джефри ми е вуйчо.

— Какво от това? Тя не ти е кръвна роднина, нали?

Изпълнен с възмущение, Фийлд си представи зърното на Пенелъпи, което сякаш се беше запечатало в съзнанието му.

— Сигурен съм, че не е такава.

— Наградиха го с Викториански кръст, знаеше ли?

— Да, майка много се гордее с него.

— С право. Той е дяволски способен човек.

Това съвпадение със собственото му мнение за вуйчо му малко промени отношението на Фийлд към Люис. Колата спря пред мрачна сграда, която приличаше на склад. Фийлд вече се питаше дали това не е шега, но забеляза едър мъж, скрит в полумрака при входа. Вратата беше отворена и вътре се виждаше мизерна версия на клубовете, които току-що бе посетил — с бар и маси пред осветена в червено сцена. Китайка с ефирна, тясна кремава рокля ги заведе до една предна маса. На сцената две жени се целуваха. Едната беше чисто гола, другата — по жартиери и дълги чорапи.

Голата беше руса (и двете бяха европейки). Тя се откъсна от устните на другата и започна да облизва зърната на гърдите й. Момичето изви гръб, симулирайки върховно удоволствие.

Фийлд се потеше. Когато сервитьорката остави халба бира пред него, Люис каза:

— За бога, човече, няма ли да свалиш това сако?

Той послуша съвета му и веднага се почувства по-добре.

— Кобура също. Момичетата не обичат пищови.

Беше забравил, че е въоръжен. Свали колана с кобура, закачи го на облегалката под сакото и отпи глътка бира. На една маса отсреща седеше мъж на средна възраст с прошарена брада и очила и го гледаше.

Жените на сцената се гърчеха и стенеха, русокосата стоеше разкрачена с гръб към публиката и въртеше задника си.

Китайката се върна, без да я канят, седна в скута на Фийлд и го погали между краката. Той я хвана за китката, за да я спре, но не я отблъсна. Беше красива, с овално лице и тъмни очи, слаба и грациозна. Роклята й се беше вдигнала и Фийлд видя, че не носи бельо. Напомняше му на Ян в службата.

— Искаш ли още нещо за пиене? — попита на добър английски.

— Не — отвърна той прегракнало.

В скута на Люис също беше седнало момиче. На съседната маса група емигранти бяха довели жените или любовниците си, за да гледат представлението. Брадатият още ги наблюдаваше.

— Искаш ли да се качим горе?

— Не.

— Мога да дойда в хотела ти. Петдесет долара на нощ.

Този бардак явно обслужваше само европейци, защото петдесет долара беше седмичната му заплата.

Люис стана и поведе момичето си към стълбището в ъгъла.

— Приятелят ти отива.

— Да.

Фийлд искаше да си тръгне, но манията на майка му да прави всичко според етикета го спря.