Господарят на дъжда [bg]

— Как ти се струва Шанхай? — попита го тя, когато келнерът се отдалечи.

— Горещ.

— Хвана ли си вече момиче?

— Пенелъпи!

— Какво?

— Не притеснявай момчето. Познавате се едва от пет минути.

— Сигурна съм, че вече е забърсал нещо. Навярно някое рускинче. Те се харчат евтино. Чувам, че оправдавали цената си, за разлика от нас останалите.

Келнерът донесе сребърен поднос с напитките и две купички с фъстъци. Остави ги на масата, поклони се вдървено и се оттегли.

— Хайде, Ричард — така ли да те наричаме?

— Повечето хора ми казват Фийлд.

— Не можем да те наричаме така! Прекалено е безлично.

— Неоправдано официално — вметна Люис.

— Ричард — отсече Джефри.

— Добре, Ричард. Сигурно имаш момиче. Хубав младеж като теб не може да няма.

Пенелъпи се наведе напред и едната презрамка на черната й рокля падна, показа се малката й стегната гърда и зърното, едва видимо на слабата светлина. Тя проследи погледа на Фийлд, но не направи опит да прикрие голотата си.

— Откакто съм пристигнал, съм в постоянно напрежение.

— Обучаваш ли се?

— Да.

— На стрелба?

— Да, и на много други неща.

— Какъв храбрец. Майка ти ни беше писала, че се биеш. Нали така, Джефри?

— Ричард е професионален боксьор.

— Пишеше, че си луда глава.

— Пенелъпи — отново я предупреди Джефри.

— Не, искам да внеса малко напрежение в разговора.

— По-добре внимавай — обади се Люис.

— Научи ли китайски? — осведоми се Пенелъпи.

— Не мога да твърдя, че го владея перфектно.

— Аз не знам нито думичка. Джефри и Чарли, разбира се, го говорят добре.

— Невежеството е привилегия на „тайтайките“ — отбеляза Люис.

Фийлд се намръщи.

— Синоним на „тайпан“ — обясни Джефри, — но по-общ израз, означаващ „чужденка“.

— Значи не си опитал екзотичните сладости на града? — настоя Пенелъпи.

Вдигна вежди, но не вдигна презрамката си.

— Пенелъпи, остави момчето на мира — усмихна се мрачно Джефри и се облегна назад, за да изпъне протезата си.

— Не, въпросът е сериозен — намеси се Люис. — Всеки мъж, независимо от общественото му положение, трябва да се забавлява.

— И всяка жена — допълни Пенелъпи; отпи от коктейла си, жълт и с половинка ягода на ръба на чашата. — Съветвам те да пробваш някоя рускиня. — Отново се приведе напред. — Те са толкова красиви и страстни, не мислиш ли, Ричард? — Докосна крака му и деколтето й се смъкна още. — О, извинявай, ако те карам да се чувстваш неудобно. — Облегна се назад и извади цигара от сребърната табакера на масичката. — Всеобщото мнение е, че Шанхай е декадентски град, затова се стараем да създаваме впечатление за разврат. Ти обаче си твърде невинен, за да те притесняваме с такива шеги. Освен това си роднина.