Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
— Казах да го забравиш — отчетливо заяви Пени, на която сутринта й се бе наложило да обясни на сестра си защо се събужда чак към десет часа. — Той е преживял достатъчно, ясно? И наистина не искаше да ме заплашва. Ако ме познаваше по-добре, изобщо нямаше да се притеснява.
— О, я стига! — Офелия сложи ръце на стегнатия си в тесни дънки ханш. — Това не извинява поведението му! Нали той се е натряскал до козирката снощи!
— Това също трябва да забравиш — предупреди я сестра й.
— Какво?
— Такива истории могат да съсипят кариерата на всеки мъж. Джо е дълбоко наранен. Прояви малко съчувствие и зарежи останалото. Става ли?
Лия я гледаше със същото недоверие, с каквото и командирът преди малко.
— Не мога да повярвам, че ще оставиш нещата просто така — удиви се тя.
— Но точно това ще направя — спокойно заяви Пени. — Човекът тъгува.
Младата жена предположи, че той вероятно е присъствал на смъртта на онзи младеж и сигурно дори се е опитал да го спаси. Бе споменал, че е ранен от шрапнел, което предполагаше експлозия.
Внезапно Офелия разтвори широко очи.
— Ти си луда по него! — възкликна тя. — Това трябва да е, иначе нямаше да му позволиш да ти говори така.
Пени се опита да скрие истината, но просто не умееше да лъже.
— Възхищавам се на предаността, с която служи на родината — обясни неубедително. — А сега ме остави на мира. Не искам да говоря повече за това.
Аметистовите очи на сестра й я наблюдаваха замислено.
— Добре — каза нехайно.
Не това беше успокоението, от което по-голямата имаше нужда.
— Говоря сериозно, мила. Ако някога го срещнеш, дори не го поглеждай.
— Както кажеш — разпери примирено ръце Офелия.
С въздишка на недоверие, Пени мина покрай нея и взе чантата си.
— Отивам до пазара да купя няколко тикви — съобщи, очаквайки сестра й да я придружи. В последно време по-малката бе придобила навика да я следва навсякъде като сянка. — Идваш ли?
— Не, не искам да изпусна шоуто на Опра.
Пени само изсумтя презрително и тръгна към вратата.
— Защо по-добре не се заемеш с журналистическото си представяне?
— Ще си помисля по въпроса.
Това всъщност бе единственото, което предприемаше във връзка с дипломата си по журналистика.
— Ще се прибера след около час — подхвърли Пени.
Щом вратата хлопна зад гърба й, тя, както обикновено, огледа улицата, за да се увери, че Ерик не дебне наоколо.
Според специален агент Хана Линдстром ФБР преглеждаше наново резултатите от първоначалното разследване. Момичетата им бяха изпратили по факса копие от смъртния акт на баща си, в който се споменаваше за автомобилен инцидент вследствие на излизане от пътя. Ако успееха да докажат, че Дани Прайс е бил убит, Ерик щеше да бъде арестуван и зловещите телефонни обаждания щяха да престанат. Колкото по-скоро, толкова по-добре, мислено отбеляза Пени, докато се настаняваше в малката синя тойота. Преди да поеме по алеята, хвърли скришом поглед към къщата на съседа си.
Щорите на всички прозорци бяха спуснати. Това беше неговият начин да се скрие в бърлогата си и да се откъсне от целия свят.
«Каква тайна пазеше?», не спираше да се пита тя. И не можеше да прогони от съзнанието си този въпрос, точно както не можеше да си забрани да мисли за Джо Монтгомъри.
Пета глава
Лия изчака колата на сестра й да излезе по алеята, преди да изскочи от къщи и да се спусне по моравата към входната врата на съседа. Без да се обезкуражи ни най-малко от плътно спуснатите щори, потропа силно по масивната дъбова врата, дръпна пуловера си над златната верижка, опасваща кръста й и зачака.
Този Монтгомъри може и да не знаеше още, но беше първият мъж, към когото Пени проявяваше някакъв интерес, откакто годеникът й Брад я бе зарязал. И тъй като основната причина за раздялата им беше времето, което сестра й бе отделяла за възстановяването й, Лия смяташе, че е неин дълг да просветли морския тюлен по въпроса.
Отне му цяла вечност да й отвори. Когато той се появи на прага, Офелия потръпна от враждебния поглед, с който я посрещна.
— Аз съм сестрата на Пени — представи се тя. Практиката във факултета по журналистика й помагаше да говори ясно и твърдо. — И съм тук, за да ви разясня някои неща.
Той повдигна леко превързаната си вежда.
— Първо, Пени е най-всеотдайното, най-трудолюбивото и възпитано същество, което сте имали късмета да срещнете в целия си живот — поде Лия.
Очите му се присвиха гневно, но тя тепърва се разгорещяваше.
— А това, че си позволихте да й говорите по този начин, след като часове наред е чистила килима ви посред нощ, ви прави най-егоистичния и самодоволен негодник, с когото някога съм се сблъсквала. Ако знаехте какво направи за мен след смъртта на баща ни, щяхте да лижете праха от обувките й.